Старотюркски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 12:
Източниците на старотюркски езици се делят най-общо на три основни групи:
* '''[[Орхонски надписи]]''' в [[Монголия]] и по течението на река [[Енисей]] (7 – 10 век).
* '''Уйгурски писмени паметници''', намерени в днешниятднешния китайски [[Синдзян-уйгурски автономен регион]] (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове ([[будизъм]], манихейство, несторианство).
* '''Караханидски ръкописи''' (11 век), написани с арабска азбука. Включват поема от 6500 двустишия, арабско-старотурски речник и речника „Dīwānu l-Luġat al-Turk“ от [[Махмуд от Кашгар]]. В речника на [[Махмуд от Кашгар]] авторът изрично разграничава думите от отделните тюркски диалекти – огузки, къпчакски, уйгурски.