Хуана Кастилска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zumalabe (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 66:
Женитбата на Фердинанд II за французойка обаче увеличава подкрепата за Хуана и Филип в [[Кастилска корона|Кастилия]]. Така страната се оказва на прага на гражданската война. Това налага в края на 1505 г. Хуана и съпругът ѝ да потеглят за Кастилия, където тя трябвало да бъде коронована като нова кралица, а Филип – като ''[[jure uxoris]]'' крал на [[Кастилска корона|Кастилия]]. По пътя обаче корабите на Хуана и Филип претърпяват корабокрушение и акостират на английския бряг, където са приети като гости на [[Хенри VII]] в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]]. Едва през април 1506 г. кралската двойка напуска [[Англия]] и се отправя към Кастилия, където вече бушуват пламъците на гражданската война. На [[26 април]] [[1506]] Хуана и Филип стъпват на испанска земя в [[Коруня]] и се отправят на юг за коронацията си, а кастилските благородници им се заклеват във вярност. На [[20 юни]] [[1506]] Фердинанд II в лична среща с Филип официално предава управлението на Кастилия на ''любимото си дете'' и обещава да се оттегли в [[Кралство Арагон|Арагон]]. Двамата обаче подписват и документ, според който признават недееспособността на Хуана и се съгласяват да я държат далеч от властта. По-късно същия ден Фердинанд II се отрича от документа и заявява, че дъщеря му не трябва да бъде лишавана от правото си да управлява като законна кралица на Кастилия. Две седмици по-късно е подписано ново споразумение – т.н договор от Вийоафафия, който официално признава правото на Филип да управлява вместо съпругата си, а Фердинанд окончателно се оттегля в Арагон.
 
След подписването на примирието, на [[9 юли]] [[1506]] г. във Валядолид Кортесите се заклеват във вярност на Хуана и Филип и на сина им Карл като техен наследник. Споразумението обаче не трае дълго. На [[25 септември]] [[1506]] г. Филип внезапно умира от [[коремен тиф]] в [[Бургос]]. Хуана, бременна с шестото си дете, прави отчаян опит да си върне правото да управлява еднолично Кастилия. Арогантността и студенината ѝ обаче отблъскват много от предишните ѝ привърженици. На [[20 декември]] [[1506]] г. Хуана напуска тайно [[Бургос]] и се отправя към градчето [[Торкемада]]. В този момент тя е описвана като напълно обезумяла от смъртта на съпруга си, от чийто труп тя не се отделяла. По нейна заповед ковчегът с останките на Филип я следвал по време на преходите ѝ през страната. Но секретарят ѝ Хуан Перес пише, че кралицата е „по-нормална и от майка си“.
[[Файл:Johanna I van Castilië.JPG|мини|200px|ляво|„Портрет на инфанта Хуана“]]
Хуана отказва да се довери на испанските акушерки и праща да ѝ доведат акушерка от [[Фландрия]], която да ѝ асистира в предстоящото раждане. Междувременно страната е обхваната от пълно безредие. Шестгодишният Карл е оставен на грижите на леля си във Фландрия, а бащата на Хуана се намира в своето кралство, изчаквайки кризата в Кастилия да достигне своята кулминация. Против волята на Хуана е съставен [[регент]]ски съвет начело с архиепископ Сиснерос, но и той не успява да въдвори ред – из страната върлуват [[чума]] и глад, а кралицата е неспособна да събере средствата, които са ѝ нужни, за да закрепи властта си. Крал Фердинанд II се завръща от [[Кралство Арагон|Арагон]] едва през [[1507]]. Неговото пристигане съвпада с отшумяването на епидемията, което затвърждава вярата на хората, че благополучието на страната им зависи от него.