Тамплиери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 144:
Но това не са единствените подбуди. Как да стане така, че дълго време Филип да може да толерира един рицарски и религиозен орден, освободен от данъци и упражняващ собствено правосъдие, в момент, когато намалява финансовите привилегии на аристокрацията и съдебните привилегии на духовенството. В момент, когато кралят води борба срещу Англия, Орденът дори засилва своите отколешни симпатии към нея. В момент, когато Филип превръща държавата в [[абсолютна монархия]], Орденът разполага с войска от тридесет хиляди воини в страната, а Великите магистри претендират като самия него, че упражняват властта си по „Божие благоволение“. В момента, когато кралят обединява страната, Орденът я разделя на части, които официално нарича самостоятелни провинции.
След загубата на Иерусалим целите на тамплиерите стават все по-непроницаеми. Както финансовата им помощ, така и политическата им подкрепа могат да станат нож с две остриета. Ако довчера те са играли с краля срещу един папа, то утре могат да се обединят с друг папа срещу краля. Защото папите се редуват, при това без да си приличат. След като ужасният [[Бонифаций VIII|Бонифаций]] изчезва, мястото му е заето от безличният [[Бенедикт XI]], който на свой ред умира от преяждане с пресни смокини. Колкото до
Най-напред нарежда събирането на полицейски доклади. Един съмнителен индивид, на име [[Ескио дьо Флойран]], бивш заместник-настоятел на командорията в [[Монфокон]], докато излежава наказание за престъпление от общ характер в [[Безие]], става неволен слушател на определени откровения на един съкилийник, също бивш тамплиер, изгонен от Ордена. След като прави опит да продаде информацията си на краля на [[Арагон]], който го отпраща, той отива при Филип, който само това и чака. Но няколко клюкарски твърдения не правят едно досие, достатъчно подплатено. Тогава намират други доносници, после в Ордена са внедрени шпиони и накрая, тук-там, полицията арестува неколцина тамплиери, които тайно са изпратени в мрачната крепост-затвор [[Корбейл]]. [[Филип дьо Ногаре]] е лично ангажиран с разпитите и задачата да проговорят. Малко по малко градусът на напрежението нараства: накрая отнякъде изнамират един тамплиер от благороден род, който да подхвърли в ухото на папата, че целият Орден е отстъпил от вярата.
Тогава Филип преценява, че идва моментът да призове Климент V да действа, тъй като единствено папата има правомощията да го направи срещу този Орден, върху когото тегнат толкова тежки подозрения. Но папата е хитър: като начало той отхвърля тези обвинения, които, както той се изразява, са „неправдоподобни и почти невероятни“, после пробва да смекчи удара по свой начин. С предварителното съгласие на
В ранната утрин на един петъчен ден, [[13 октомври]] [[1307]] г., в резултат на впечатляващо организирана полицейска акция всички тамплиери в кралството са задържани<ref>{{икона|en}} {{cite web |url= http://www.snopes.com/luck/friday13.asp |title=Friday the 13th |accessdate=26 март 2007 |work=snopes.com}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web| author= David Emery |url= http://urbanlegends.about.com/cs/historical/a/friday_the_13th_4.htm | title= Why Friday the 13th is unlucky |accessdate=26 март 2007 |work=urbanlegends.about.com}}</ref>. Самият Ногаре ръководи нахлуването в парижкия Храм, където залавя сто и петдесет рицари, между които и Великия магистър Жак дьо Моле. Този арест е извършен, въпреки че предишния ден последният, заедно с краля, държи лентите на покрова на една от принцесите по време на тържественото ù погребение.
Ред 188:
Дали това не е прекалено. Сигурно не е и още как, щом като миналия век митрополитът на [[Москва]] приписва същата практика на различни религиозни секти, което пък позволява на един от изследователите на историята на тамплиерите, М. Лоазльор, да направи редица заключения, не за средновековните нрави в царска [[Русия]], а за обосноваността на обвинителния акт на инквизитора Гйиом Юмбер.
Както и да е, едва десет дни след хвърлянето на мрежата, тя вече се разкъсва от самопризнания, между които тези на
Обаче тези признания не впечатляват папа Климент V. Още на [[27 октомври]] той пише на краля:
|