Тамплиери: Разлика между версии

След загубата на Иерусалим целите на тамплиерите стават все по-непроницаеми. Както финансовата им помощ, така и политическата им подкрепа могат да станат нож с две остриета. Ако довчера те са играли с краля срещу един папа, то утре могат да се обединят с друг папа срещу краля. Защото папите се редуват, при това без да си приличат. След като ужасният [[Бонифаций VIII|Бонифаций]] изчезва, мястото му е заето от безличният [[Бенедикт XI]], който на свой ред умира от преяждане с пресни смокини. Колкото до избраниятизбрания след това папа под името [[Климент V]], той пък е съвсем друг случай. Стотици писатели го описват като лишена от воля марионетка на Филип ІV Хубави, но това е заблуда. Епископ на тридесет и две години, кардинал на тридесет и шест, [[Бертран дьо Гот]] (бъдещият папа Климент V) е личност, която сякаш излиза изпод перото на [[Стендал]] – дръзва да претендира за папския престол едва навършил четиридесет години, за което му е необходимо примирие с краля на Франция. Когато настава момента за избор на нов папа, тогава удря часът на ловкия Бертран: ако навремето той засвидетелства предаността си пред [[Рим]], сега го прави и пред краля на Франция, така че изборът пада върху неговото име като компромисен вариант. Филип ІV, който знае колко струват обещанията, принуждава Бертран дьо Гот да положи клетва върху [[хостия]]та, че когато бъде избран, ще изпълнява програма от шест точки. Първите пет разрешават в полза на краля на Франция всички спорове, които го противопоставят на Бонифаций. Колкото до шестата, тя е като непопълнен чек – Филип си запазва правото да го осребри, когато възникне необходимостта от това: историците предполагат, че това е точката, която засяга именно ликвидирането на тамплиерите. Бертран е избран за папа и като папа Климент V започва управлението си, изпълнявайки първите пет точки от тайно приетия под клетва пакт, но по свой начин, като увърта с хитростта на човек, запознат с [[юрисдикция]]та: от деветте френски кардинали, които обещава да избере, той избира четирима от най-близкото си обкръжение, някои дори негови родственици, та по-този начин да избегне прекалена зависимост от краля. Докато преминава цяла година в тези интриги, кралят методично подготвя офанзивата си срещу „Ордена на Тамплиерите“, като не оставя нищо на случайността, защото залъкът е твърде голям за преглъщане.

Тогава Филип преценява, че идва моментът да призове Климент V да действа, тъй като единствено папата има правомощията да го направи срещу този Орден, върху когото тегнат толкова тежки подозрения. Но папата е хитър: като начало той отхвърля тези обвинения, които, както той се изразява, са „неправдоподобни и почти невероятни“, после пробва да смекчи удара по свой начин. С предварителното съгласие на ВеликиятВеликия магистър Жак дьо Моле, той нарежда разследване на „Ордена на Тамплиерите“ с идеята да бъдат опровергани слуховете, които са значително умножени след загубата на Иерусалим. Но не по-малко лукавият крал веднага си дава сметка, че ако комисарите на Светия престол заключат, че тамплиерите са невинни, неговите планове ще бъдат сериозно застрашени; и затова решава да ускори събитията.

Както и да е, едва десет дни след хвърлянето на мрежата, тя вече се разкъсва от самопризнания, между които тези на ВеликиятВеликия Магистър Жак дьо Моле. Последният публично признава пред преподаватели и студенти от [[Сорбона]]та, свикани за случая, че по време на приемането си в Ордена, е каран да се отрече от Христос и да плюе върху кръста<ref>{{икона|en}} {{cite book|last=Riley-Smith|first=Johnathan|title=The Oxford Illustrated History of the Crusades|date=1995|publisher=Oxford Press|location=Oxford|page=213}}</ref> и че самият той, неведнъж, приема по същия начин множество нови послушници. Много високопоставени членове на Храма поддържат същото и никой не изглежда да изпитва разкаяние.