Марко Санудо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-<nowiki/> +); козметични промени |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 34:
[[Файл:Sanudo's Keep.JPG|мини|270px|кулата на Санудо на Наксос]]
'''''Марко Санудо''''' ({{lang|it|'''Marco Sanudo'''}}, † [[1227]]) е [[Република Венеция|венециански]] благородник и първи владетел на [[Херцогство Наксос]] (''Херцогство'' ''Архипелагос'') от [[1207]] до [[1227]] г. Санудо е племенник на дожда на [[Венецианска република|Венецианската Република]] - [[Енрико Дандоло]]. Син е на Забарела Дандоло и Пиетро Санудо. Той участва в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и завоюването на [[Константинопол]] през 1204г. в състава на венецианския контингент, воден от [[Енрико Дандоло|Дандоло]].
== Завоюването на Цикладите ==
През [[1207]] г. начело на флот от осем венециански галери, Марко Санудо пристига на остров [[Наксос]] и го завладява за няколко седмици, въпреки съпротивата на Византия и генуезките пирати. Марко Санудо основава [[Херцогство Наксос|Херцогството Наксос]] (или ''[[Херцогство Наксос|Архипелагос]]'') и се провъзгласява за негов [[херцог]] и васал на [[Хенрих Фландърски]], владетелят на [[Латинска империя|Латинската империия]]. За своя столица избира главния град Наксос, където започва изграждането на внушителна крепост.
През 1206г.- 1207г. Санудо продължава с експанзията и завлядва всички по-големи острови на [[Циклади]]те - [[Наксос]], [[Парос]], Антипарос, Милос, Сифнос, Китнос, Иос, Аморгос, Кимолос, Сикинос, [[Сирос]] и Фолегандрос. Останалите острови са дадени като владения на негови близки и роднини - венециански благородници и рицари, участвали в [[Четвърти кръстоносен поход|IV-я Кръстоносен Поход]]. Неговият братовчед Марино Дондало става владетел на [[Андрос]]. Братятя Андрея и Джерамая Гизи стават господари на Тинос, [[Миконос]] и Спорадите, Пиетро Джустиниани и Доменико Микаели си поделят Кея и Серифос, Джакобо Бароззи става владетел на [[Санторини]] (Тира и Тирасия), Леонардо Фосколо взима [[Анафи]], а Джовани Куерини - Астипалея. Някои от венецианските барони се подчиняват на Санудо, а други директно на Латинската Империя. В 1210 году император [[Хенрих Фландърски]] провозгласява Санудо за наследствен владетел на [[Херцогство Наксос|херцогство Архипелагос]] ((''Duca dell' Arcipelago).'' Той управлява цели 20 г., като поставя началото на династията Сандуо.
== Въстанието в Кандия ==
През 1212г. на [[Крит]] ([[Кандия]]) избухва първото въстание на местното гръцко население срещу венецианското господство. Бунтът скоро обхваща обширни части от източната част на острова и на помощ на губернатора- Джакомо Тиеполо е извикан Марко I Санудо. Първоначално Сандуо участва в потушаването на бунта, но в последствие херцога на Наксос решеава да завладее острова за себе си и се обръща срещу Тиеполо. С помощта на местния архонт Себастос Скордилидис и местното население Санудо овладява основната крепост [[Кандия|Кандия,]] а губернатора е принуден да се спасява преоблечен като жена в крепостта Теменос. Пристигането на флота на [[Венецианска република|Венеция]] позволява на Тиеполо да си върне контрола върху Кандия, а със Санудо е договорено да напусне острова срещу пари и провизии. Заедно с него за Наксос заминават и 20 гръцки благородници, които са били на негова страна по време на въстанието.
== Походът срещу Смирна ==
През 1213г. флотът на Марко Санудо атакува византийското пристанище [[Смирна]] в Мала Азия в подкрепа на имератор [[Хенрих Фландърски]], който по това време воюва с [[Никейска империя|Никейската империя]]. Въпреки, че венецианците овладяват за кратко града и околностите му, императора на [[Никейска империя|Никея]] - [[Теодор I Ласкарис]] с тридесет кораба разбива флота на Санудо, а самия херцог на Наксос попада в плен. Благодарение на своя чар, интелект и характер, Санудо успява да спечели благоразположението на Ласкарис, който му дава сестра си за съпруга. През 2014г. между Латинската Империя и Никея е сключен мирен договор, скрепен с династичен брак между племенницата на [[Хенрих Фландърски]] и Теодор I Ласкарис.
| |||