Томас Сас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 31:
За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват (измислят) така наречените „психични болести“, които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.
 
В увода на книгата „Митът за психотерапията“ Сас заявява: „Ще се опитам да покажа, че с постъпателния упадък на религията и с развитието през 18 век на науката, грижата за терапията на грешните души, която междувременно е била дял на християнските църкви, бе преобразувана и се прояви като грижа за терапията на болния дух, а така и се превърна в цялостно направление в медицинската наука“. В тази книга той поддържа схващането за положителниятположителния терапевтичен ефект на [[религия]]та върху хората, спрямо по-късно възникналата „псевдорелигия“ наречена [[Психотерапия]]. Понеже [[религия]]та е автентична, даваща резултат в социален план, а [[психотерапия]]та не е, той определя [[психотерапия]]та за мит.<ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21744/view,article/ dveri.bg]</ref>
 
Сас смята, че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието „невменяем“ да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.
Ред 47:
[[Гражданска комисия по правата на човека]] провежда кампании срещу електроконвулсивната терапия, Prozak, Ritalin и срещу различни здравни закони. Организацията има музей „Психиатрия: индустрия на смъртта“. Също така създават документални, конспиративни и пропагандни филми като „Психиатрия: индустрия на смъртта“(„Psychiatry: An Industry of Death“) и „Продажба на лудост“(„The Marketing of Madness: Are We All Insane?“). В „Психиатрия:индустрия на смъртта“ са участвали двама академици – Майкъл Беренбаун и Артър Каплан. Те двамата отхвърлят атаките на филма срещу психиатрията, като Каплан заявява, че е записан без да знае какъв ще е филма. Той описва продуцентите като нечестни.<ref>[https://web.archive.org/web/20071009005335/http://www.sameritech.com/tribunearchive/3-22-07.pdf www.sameritech.com]</ref> Журналистът Андрю Гумбел критикува филма като „груб и параноичен“. Според него, не-учени нямат право да се произнасят по медицински въпроси, каквато била публицистът на CCHR Марла Филидеи.<ref>[http://ocmb.xenu.net/ocmb/viewtopic.php?t=16172 ocmb.xenu.net]</ref>
 
Насир Гхайми е психиатър от Бостън. Той пише, че поддръжниците на Томас Сас виждат в него един смел човек, въпреки, че повечето му колегите го обвинявали във фанатизъм. Сравнява психиатър, който твърди, че няма психични заболявания с кардиолог, който твърди, че няма сърдечни заболявания. Гхайми описва един показателен случай. Сас имал колега психиатър, който се лекувал при него от маниакално-депресивно заболяване. Сас преценил, че лекарството на неговиятнеговия пациент трябвало да се спре. То било литий. Шест месеца след спирането на литият, пациентът се самоубил. Срещу Сас било повдигнато дело от овдовялата съпруга на пациента. Чрез контролирани проучвания е установено, че литият предотвратява самоубийствата. Тук вариантите са два, според Гхайми – или медицинските проучвания са грешни, или Сас е сгрешил.<ref>[https://www.psychologytoday.com/us/blog/mood-swings/201801/thomas-szasz-evaluation www.psychologytoday.com]</ref>
 
Според Томас Сас, с напредъка на науката хората са се отдалечили от религиозният живот, който е предлагал лечение за душите им. Това е истинското терапевтиране – чрез автентичната религия. Но с времето, психотерапията постепенно става като заместител на религията. Поради това Сас определя помощта на [[религия]]та като истинска, а помощта от [[психотерапия]]та – като неавтентична. Щом е неавтентична, значи е неефикасна, а това я прави ненаучна. Сас стига до извода, че психотерапията е „псевдорелигия“, наричайки я мит.<ref>[https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21744/view,article/ dveri.bg]</ref>