Морфология (езикознание): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ш без конкретни източници |
|||
Ред 1:
{{без конкретни източници|14:10, 25 януари 2020 (UTC)}}
{{към пояснение|Морфология|Морфология}}
{{Езикознание}}
'''Морфологията''' (от [[гръцки език|гръцки]] ''морфе''
За разлика от [[лексикология]]та, където думата се възприема като неделима единица, при морфологията думата се изучава като структура, изградена от по-малки значещи сегменти, наречени [[морфеми]].
Line 18 ⟶ 20:
# [[Частица (част на речта)|Частици]].
Всяка от тези части има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите (например глаголът означава действие или състояние, а прилагателното показва качество на даден предмет или го съотнася към друг). Всяка част притежава определени граматични категории (род, лице, число, вид, спрежение, наклонение и др.) Всяка категория има свои специфични формални признаци – суфикси (определени морфеми), които
Граматическите категории се делят основно на два типа: именни (категории, които притежават имената) и глаголни (категории, които притежават глаголите). В българския език съществуват следните граматически категории:
Line 37 ⟶ 39:
# евиденциалност (индикатив, конклузив, ренаратив (или преизказни форми), дубитатив, адмиратив)
Някои форми имат както именни, така и глаголни граматични категории. Например глаголната форма
Морфологичният анализ означава определяне на думата като част на речта и на всички нейни граматически
характеристики. Напр.: '''дъбът''' – ''съществително, мъжки род, единствено число, определено (членувано).'' Това е една от формите на думата дъб. Всички форми на думата образуват нейната парадигма. Всяка конкретна форма се нарича словоформа на думата. Или словоформа това е конкретният вариант на думата, който е употребен. Една от словоформите се приема за основна (в случая това е '''дъб''').
Промяната на думата от една словоформа в друга става чрез промяна на структурата на думата, т.е. чрез прибавяне и отнемане на морфеми (суфикси). [[Морфема]]та е най-малката значеща единица в [[Език (лингвистика)|езика]]. Напр.: морфемата '''-ски''' е характерна за относителните прилагателни
'''[[Морфемика]]та''' е дял от морфологията, чийто обект на изучаване са конкретно морфемите. Морфемният анализ означава разделянето на думата на морфеми (представка, корен, наставка, окончание, определителен член). Напр.: думата '''предизвикателството''' е съставена от представките '''пред-из-''', корена '''-вик-''', наставките '''-а-тел-''', окончанието '''-ство-''' и определителния член '''-то'''. Не бива да се бъркат със сричките, които са вид фонетично делене
Line 50 ⟶ 52:
Гранична област между Морфологията и Лексикологията е '''словообразуването'''. Както показва самият термин то се занимава с начините за образуване на нови думи чрез добавяне на морфеми с лексикално значение. Например чрез заменяне на морфемата '''из-''' с морфемата '''от-''' в думата '''изпия''' се получава новата дума '''отпия'''.
Формите '''отпия''' и '''изпия''' имат едни и същи граматически значения, но се различават по лексикалното си значение. Следователно те са форми на две различни думи, а не на една и съща.
== Източници ==
<references />
Граматика на съвременния български книжовен език, София, 1983 г.▼
[http://bultreebank.org/wp-content/uploads/2017/04/FormalGrammarBG.pdf Петя Осенова, Кирил Симов. ''Формална граматика на българския език''. Институт по паралелна обработка на информацията – БАН. София, 18. 12. 2007 г.]▼
▲* Граматика на съвременния български книжовен език, София, 1983 г.
Ницолова, Р. "Българска граматика. Морфология", София, 2008 г.▼
▲* [http://bultreebank.org/wp-content/uploads/2017/04/FormalGrammarBG.pdf Петя Осенова, Кирил Симов. ''Формална граматика на българския език''. Институт по паралелна обработка на информацията – БАН. София, 18. 12. 2007 г.]
[[Категория:Морфология (езикознание)| ]]
| |||