Разлика между версии на „Трибунал“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
неправилно членуване - предлог и пълен член
({{lang-fr}} => {{lang|fr}})
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-то правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' – в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „[[Държавен вестник]]“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
 
Не[[законност]]та на НародниятНародния съд се извежда от следното:
# Липсва правно основание по смисъла на [[позитивно право|позитивното право]] за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на [[наказателен процес]], осъждането на „виновниците“ и изпълнението на [[смъртна присъда|смъртните им присъди]] издадени от този „съд“. В този смисъл, всичко извършено [[де факто]] от „трибунала“ е [[де юре]] престъпно;
# Материалният наказателен „закон“ въз основа на който са издадени присъдите на „виновниците“, не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а [[подзаконов нормативен акт]]. Не само [[наредба]]та, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в [[пеналистика]]та [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] в случая поради [[обратна сила|обратната си сила]], са незаконни;