Трънково (област Ямбол): Разлика между версии

След населването си селото е многократно опожарявано и ограбвано от черкези и татари под подстрекателството на Карапчанци /Маломирци /. Жителите на селото не смеят да излязат по нивите си, а жените не могат да останат сами в къщите от постоянните набези на черкезите. Стига се до даване на жертви от страна на засалниците. Жителите на селото постоянно отблъскват въоръжените набези на нападателите. Един ден след поредния набег старейшините на рода решават да се оплачат на Асан бей, в чието землище живеели и от когото взели земята за селото. След като ги изслушва, той изпраща да повикат кмета на Карапча и след пристигането му в присъствието на бея на Пандаклии (Тенево), заявява: "Ако от този ден Карапчански крак премине границата, обозначена от мен с черен камък (и днес още местността се казва Черният камък в дълбокиятдълбокия път), ще си имат работа с мен!" – жест, които за онова време е бил много голяма рядкост и действително от този ден за селото настъпва покой.

Жителите на селото са християни. Църквата на селото е строена през 1937 година с доброволен труд от жители на селото. (Данни за периода на строежа и самия строеж има закопани в параклиса на църквата.) След 1953 г. вероизповеданието е занемарено под въздействието на комунистическите идеологии, насаждани в мисленето на населението: спират църковните венчавки и кръщавания, спират също така неделните литургии. С течение на времето църквата започва да се руши. Изчезват както икони, така и църковните принадлежности. Камбаната е съхранявана в историческиятисторическия музеи в град Елхово, като впоследствие е върната и сега отново си бие в селото.