Търновска патриаршия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 55:
България, поради политически причини, свързани с подготвения съюз и проектиранато сродяване на семействата на импероатора и царя, се спрели на първия вариант. През 1234 г. в Никея през Цариград бил изпратен монархът [[Йоаким I (български патриарх)|Йоаким]], който бил интронизиран.
Новият търновски архиепископ, показва някои съществени промени в неговото канонично и междуцърковно състояние. Патриаршията приела правото на
От друга страна, в България и в Никея разглеждали това зависимо положение на Търново от Патриаршията като временно. Иван Асен II e привлечен за съюзниник на Никея. Възможно е да е съществувала обешана нова промяна в статуна и ранга на българския църковен глава, които да му дадат официално призната самостоятелност в патриаршески сан. За това свидетелстват някои коствени данни. Йерархическото въздигане на българския църковен престол станава по едно и също време със сключване на брака между царската дъщеря и престолонаследника в Никея, за да гарантира допълнително сериозните намерения на Иван Асен II и Йоан III Ватаци, които се криели в осъществяване на политически съюз между тях.
Ред 70:
Както обръща внимание [[В.Златарски]], провъзгласяването на Йоаким за търновски патриарх станало от църковен събор, в който участвали висшето духовенство от страна на Патриаршията и монаси от византийска и българска страна.
Съборът вероятно бил председателстван от [[патриарх Герман II]]. Съборният характер на провъзгласяването (възобновлението) на Българската патриархшия се подкрепя и от сведението на Георги Акрополит (той споменава съборно постановление, с което Йоаким бил наречен патриарх), и от Житието на
Особено важно е да се отбележи новата роля, която играела светската власт в църковните дела на България. През 1234-1235 г., за разлика от времето на учредяване на Българската архиепископия, по-сетне патриаршия, император Йоан Ватаци само се застъпил за промяна на статута на търновския престол, без да играе основна роля в този случай, като това станало през IX и Х век. Причината била от историческо естество. Трябвало да се възобнови старото право на Българската църква, тя да бъде възглавявана от патриарх и да се ползва с автокефалия, поради което основната дума имали нейните духовни православни сестри.
Ред 82:
Какво всъщност твърдял патриарх Калист за статута на Българската патриаршия, позовавайки се на Германовия "Томос"? Като цитирал не него, а извадки от съчинение на патриарх Герман (също изгубено), той твърдял, че търновският патриарх не е бил получил пълна автокефалия, поради което той имал следните три задължения към Цариградската Патриаршия:
* да ѝ плаща данък;
* да споменава на Литургия името на
* да се явява на съда на Цариградската патриаршия.
Няколко неща правят впечатление и същевременно хвърлят съмнение върху достоверността на твърдението на Калист. Преди всичко е въпросът, който повдигнали двамата български монаси пред него. Те се интересували защо двамата по време на Литургия не споменават взаимно имената си. Вероятно това е практика, въведена по силата на съслужението между двата престова, установено от 1235 г., когато при определени случаи през годината, по времето на служба, в двете църкви е прието да се споменават взаимно имената на двамата патриарси. Но след време тази практика била прекратена. Затова споменаването на името на
От друга страна, възниква сериозно съмнение в истинността на думите на Калист, отнасящи се до задълженията на
Що се отнася до истинските мотиви на Калистовите претенции, то те се съдържат в политиката на Византия от средата на XIV в. за спечелване на съюзници на Запад, между Патриаршията в Цариград и църквите в Търново и Сърбия (с които тя била в схизма).<ref>Петрова, Г. Църква и църковно право в средновековна България. С., 2005.
| |||