Момина клисура (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неакт.
м интервал след точка в текст
Ред 22:
Селото е разположено на двата бряга на река [[Марица]] в прохода [[Момина Клисура (Тракия)|Момина клисура]], в подножието на Рила и Средна гора.
 
Граничи на северозапад със селата Габровица и Голак, на североизток със с. Дъбравите, което е бившо землище на с. Момина клисура и е основано от негови жители. На изток е гр. Белово, като земите на града до блоковете на Завода за хартия са били предимно на населението от Момина клисура съответно от Дъбравите. Жителите на този квартал от гр. Белово също са от Момина клисура и Дъбравите, тъй като са се заселили на собствени или бащини си имоти. На югоизток граничи със с. Голямо Белово, а на югозапад със с. Сестримо.
 
Теренът е предимно планински и полупланински и това е предпоставка за развитие предимно на животновъдство, дърводобив и дървопреработване. Земеделието е по-слабо развито, като се произвежда основно пшеница, ечемик, овес, царевица, картофи.
Ред 64:
# Гроба – не е известно чии гроб, но се е запазило наименованието на местността.
# Чапаеви коти – тъй като [[Александър Пипонков]] (Чапай) е бил артилерист мястото на пребиваването му и землянките са известни под това име
# Крепостта „Градището“ – все още има останки от старата крепост, градена от недялани камъни, споени с червен хоросан, която е надвиснала в ляво по течението на р. Марица. Водохващането е от м. Главянец. Дълги години се намираха глинени тръби.
# Крепостта „Раковица“ – намира се на границата на землищата на М.Клисура и Голямо Белово. Останки почти няма. От нея носи името си и река Раковица, която се влива в Марица преди ж.п. Импрегнация Белово. На нея е моста на ж.п.линията София – Пловдив известен като Щърбанския мост.
# Момин скок – намира се в дясно по течението на р. Марица срещу изравнителна каскада Белмекен – Сестримо и според преданието мома, подгонена от турците е скочила, като на отсрещния бряг доскоро имаше скала с отпечатан човешки крак.
# Манастира – предполага се, че в местността с това име е имало мъжки манастир.