Монашество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 77.78.22.96 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 4:
Терминът ''монашество'' се отнася както за отделни лица, така и за цели общности, приели [[Целибат|безбрачие]] и отрекли се от всички блага на светския живот, подчиняващи се обикновено на определен [[Харта|устав]] и служещи на [[идеал]]и, достижими само по пътя на самоотричането и изолирането от светския живот. Идея за такова обособяване, под една или друга форма, се среща и в [[религия|религиите]] на [[Изток]]а (в [[индуизъм|индуизма]], [[будизъм|будизма]], египетския култ [[Серапис]]), а също в [[Елинистическа епоха|древногръцката философия]] от [[Александрия|александрийската епоха]]. Особено значение идеята на монашеството придобива в [[християнство]]то.
Монашеството се зародило през 3 в. п.р. н.е. в [[Египет]]. За да избегнат от суетата на живота в [[Александрия]], неколцина вярващи се оттеглили в пустинята, отказвайки се от земните блага.
== История ==
Ред 11:
На Запад сред монасите се обособили групи, наречени ордени, които следвали свои правила и начин на живот. Най-старият монашески орден – Бенедиктинският – е основан през 530 г. в [[Монтекасино]], [[Южна Италия]] от Св. [[Бенедикт Нурсийски]]. Уставът на ордена повелявал пълно въздържание, отказ от имущество и удоволствия, послушание, седем задължителни молитви на [[денонощие]]. На монасите се предписвало мълчание вечер с цел празните разговори да не ги отвличат от мисълта за Бога. Бенедиктинският орден има изключителни заслуги за прехода на Западна Европа от Античността към Средновековието. Монасите изкореняват непроходимите тогава гори, пресушават блатата, занимават се със земеделие, животновъдство, занаяти, превеждат, преписват и разпространяват книги.
Близо пет века по късно през 910 г. е създадена конгрегацията в [[Клюни]], [[Франция]]. Тя се превърнала в средище на реформата срещу злоупотребите с пари и власт сред духовенството, където се зародило т. нар. [[клюнийско движение]], чиято цел била да се засили ролята на църквата и да се постигне нейната независимост от властта на [[императори]], [[крале]] и [[херцози]]. Последователите му се борели за издигане на престижа на папската институция.
През 1059 г. на специален събор в Рим те успели да наложат избора на папата да стане без намесата на светската власт. От монасите клюнийци се изисквало да спазват строг аскетизъми и да се занимават с книжовност. Те създали много училища и библиотеки. През 1115 г. в [[Сито]], близо до Дижон, бил основан Орденът на цистерианците, които добавили към устава на Св. Бенедикт още по-строги правила. През 1209 г. Св. [[Франциск от Асизи]] създал [[Францисканския орден]], а през 1216 г. по искане на папата, който се стремял към все по-голяма власт, в [[Тулуза]] бил основан [[Доминиканския орден]] – на „проповядващите братя“. Той бил първият орден на странстващи проповедници.
| |||