Разлика между версии на „Неръждаема стомана“

м
интервал след точка в текст; козметични промени
(Добавен е раздел Заваряване)
м (интервал след точка в текст; козметични промени)
Съществуващите заваръчни процеси са приложими. Цели се, естествено, получаването на здрави заварки, без порьозност, притежаващи добри механични качества, като се запази качеството устойчивост на корозия на базовия материал.
 
Преди да започне заваряването на неръждаема стомана е изключителни важно да се почистят бордовете (краищата) на заварката, включително и краищата на зона, чиято температура може да надвиши 400 [[Soudage (théorie)#%C3%89coulement%20thermique%20en%20soudageÉcoulement thermique en soudage|<abbr>°</abbr>]] Целзий от всякакви следи от масла, следи от въглерод (разчертаване с молив) или всякакви други замърсявания, за да се избегне формирането на карбиди от вида Cr23C6, което би провокирало обедняване на хром (около 95%) и следователно загуба на неръждаемост на тези обеднени зони, Много добър метод за почистване е използването на прегрята пара. Същите предпазни средства трябва да се прилагат и при термично рязане ( плазма, лазер...) и при термична обработка
 
По принцип неръждаемите стомани се обработват в цехове наричани "бели", т.е. с повишена чистота и липса на материали можещи да замърсят неръждаемите стомани. Достъпът до тях е през буферни пространства и атмосферата им е с повишено налягане.
 
Тъй като хромът се окислява, трябва да се предвиди защита от въздействието на кислород на стопения метал с инертна атмосфера, която може да бъде от аргон, хелий, азот и дори във вакуум при заваряване без флюси-TIG (волфрам-инертен газ), MIG (метал-инертен газ), плазма или с електронни лъчи.
 
* Мартензитните стомани се подават трудно на хомогенно заваряване поради високото им съдържание на въглерод (проблема крехкост на първо минаване и напукване на студено от едновременното действие на три фактора: наличие на крехки структури, влияние на водорода и поява на напрежения). При всички случаи когато е допустимо са препоръчва хетерогенно заваряване с аустенитни материали (електроди, телове).
* Феритните стомани са склонни на чупливост, когато се заваряват хомогенно и трябва да се подложат на хипертермична обработка (довеждане до течно състояние на карбидите и интеркристалните съединения). което не винаги е възможно. При всички случаи когато няма специални предписания или контра-индикации свързани с предназначението на оборудването се препоръчва хетерогенно заваряване с аустенитни електроди (или телове) с прилагане на ниско енергийно заваряване, за да се избегне образуване на с зони с големи кристални зърна при ниски температури.
* Аустенитните стомани са по-податливи на заваряване. Нюанса на електродите и параметрите на заваряване трябва да се избират внимателно, за да сме сигурни, че заварката ще запази химичните и механичните си качества на базовата стомана.
* Аустенитно-феритни стомани (дуплекс стомани) Подробна статия : [[Acier duplex]].
 
Предпочитат се методи, които ограничават времето на заваряване и обема на стопения метал. Съпротивително заваряване (точково, ролково, искрово) дава отлични резултати, а не трябва да се забравя и запояване, което не води до стопяване на базовия метал. Дифузионно запояване във вакуум дава отлични резултати за малки струговани или фрезовани детайли-части за часовници, микро-мотори, протези, инструменти. Припоите със сребро дават устойчиви връзки, но припоите с мед, калай и месинг са абсолютно недопустими защото провокират грануларна декохезия и разрушаване на съедниението.
 
Най-добрият начин за заваряване на неръждаеми стомани, когато това е все пак допустимо, е с аустенитен метал на електрода. Възможни са всички традиционни процеси заваряване с обмазани електроди, с покрита дъга (под флюс) , в инертна атмосфера и т.н. с изключение на оксиженово заваряване. Газово заваряване не е допустио, защото въглерода съдържащ се в пламъка се имплантира в стопения метал и го прави чуплив. Горелки се използват само за твърдо запояване т.е. без стопяване на инокса.
<br />
== Източници ==