Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
интервал след точка в текст; козметични промени
м (Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-)
м (интервал след точка в текст; козметични промени)
| територия = [[селджуки|Селджукска]] [[Сирия]]
| резултат = ''Убедителна крайна победа за кръстоносците''
| страна1 = [[ImageФайл:Cross-Pattee-alternate red.svg|25 px]] '''[[Първи кръстоносен поход]]'''
| страна2 = [[ImageФайл:Sunnism arabic blue.svg|35px|borderръб]] '''[[Селджуци|Селджукски султанат]]'''
| командир1 = [[ImageФайл:Blason Lorraine.svg|15px]] '''''[[Годфроа дьо Буйон|Годфроа Лотарингски]]''''',<br/>[[ImageФайл:Armoiries Languedoc.png|15px]] '''''[[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймонд Тулузки]]''''',<br/>[[ImageФайл:Attributed Coat of Arms of the Principality of Antioch.svg|15px]] '''''[[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]]'''''
| командир2 = [[ImageФайл:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Яги Сиян]]''''',<br/>[[ImageФайл:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Карбука]]'''''
| сила1 = 25 000
| сила2 = общо 75 000 за времето на цялата обсада
{{Битки на Първия кръстоносен поход}}
 
'''Обсадата на Антиохия''' е един от най-важните епизоди от епопеята на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. След успешния и&#768;ѝ край възниква [[Антиохийско княжество|Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд]]. Поради [[Крепост|дължината на градските стени]]<ref>Според изочниците на А. Маалуф – ''[[Ибн ал-Каланиси]] и [[Ибн ал-Атир]]'' – крепостната стена на Антиохия надминава 12 километра; в града, който през Античността живеят пет пъти повече хора в момента на обсадата има пространства, подходящи за култивиране на растителни храни.</ref>, силния [[гарнизон]], [[Планина|планинския масив]] на изток и естествения ров на ''[[Оронт (река)|р. Оронт]]'' кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна [[обсада]]. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре – от [[християни]]те [[арменци]] и [[Население на Сирия|сирийци]]-[[Монофизитство|монофизити]], но те бързо са елиминирани от крепостта.<ref>В един от първите дни на обсадата Яги Сиян ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.</ref>
 
== Предисловие ==
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и неподчиненито на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от успехи, не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' ходове.
 
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог, че [[Византия|византийският император]] не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия<ref>Според хронистите ''Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил'', цитирани от Рене Грусе.</ref>. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките-[[сунити]] [[везир]]а на [[Фатимиди|Фатимидския халифат]] [[шиити|шиитът]] [[ал Афдал Шаханшах]]. Успява да се освободи и от талантливия византийски военачалник '''[[Татикий]]''', разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му повярва и напуска обсадата, оставяйки командването на византийския корпус, съставен от [[туркопули]] в ръцете на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените – по-конкретно с [[Арменци|арменец]] на турска служба ''Фируз''. Последният е разочарован от господарите си <ref>Грусе твърди, че съблазнили съпругата му, Маалуф съобщава за голяма глоба, наложена му от Яги Сиян заради [[контрабанда]]</ref> и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана ''„Двете Сестри“''). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би [[шпионин|шпиони]] в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на [[Дисциплина (поведение)|дисциплинадисциплината]]та на кръстоносците. Боемунд прогонва [[Проститутка|проституткипроститутките]]те от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал [[легенда]]рен в Ориента. Хронистите твърдят, че Боемунд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, ''да ги обезглавят'' и да се разпространи слуха, че ''„шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци“''. Паниката веднага обзема оцелелите, които щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като ''Легендата за Тафурите'' – християнски ''бандити-канибали'' и техния ''главатар-крал'' Боемунд.
 
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони – Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.