Разлика между версии на „Никола Мирчев“

поправка на мъртъв линк
м (интервал след точка в текст)
(поправка на мъртъв линк)
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на проф. [[Илия Петров]]. Става член на [[СБХ]] (1948). Едновременно със следването си е художник в ЦК на РМС и ЦК на [[СНМ]], секретар на партийната организация в Академията. През 1946 г. илюстрира първата си книга „Орлов камък“ от [[Георги Караславов]]. Никола Мирчев е един от основателите на в. „[[Стършел (вестник)|Стършел]]“, на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури. Работи като художник в Националния съвет на [[ОФ|Отечествения фронт]] (1947-50), издателството на ЦК на БКП (1950-52), в. „[[Работническо дело]]“ (1952-56), в. „Отечествен фронт“ (1956-57), главен редактор на сп. „Папагал“ (1959-61). На X-тия конгрес на БКП (1971) е избран за член на ЦК на БКП, а през 1972 г. е член на Президиума на НС на [[ОФ]].
 
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>Люсиена Крумова, [https://web.archive.org/web/20170802004538/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=215372 „Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур“], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007 г.</ref>.
 
Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“).