Самоков (община Брод): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
=== В Османската империя ===
[[Файл:Samokov view.JPG|ляво|мини|250п|Поглед към Самоков]]
Църквата „[[Свети Атанасий (Самоков)|Свети Атанасий]]“ е обновена или издигната в 1626 година.<ref name="Велев">{{cite book |title= Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски |last= Велев |first= Илија |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= Институт за старословенска култура
В XIX век Самоков е село, център на Поречка нахия на [[Кичево|Кичевска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. в Самоков е единствено седалището на мюдюра, който управлява Поречката нахия и населението на селото е от 5 души [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>{{МЕС|258}}</ref>
Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Самоков има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани.<ref>Brancoff, D.M.
=== В Сърбия, Югославия и Северна Македония ===
Ред 42:
След Втората световна война Югославия изгражда край Самоков военен завод, който осигурява работа на жителите на Самоков и допринася за разрастването на селото. След разпада на Югославия и обявяването на независимостта на Северна Македония военният комплекс запада.
[[Файл:SamokovspomeniknaJozefObrebski.jpg|мини|250п|Паметник на полския етнолог [[
Според преброяването от 2002 година селото има 388 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> До 2004 година Самоков е център на община Самоков, която обхваща селищата в Горно Поречие.
На 6 декември 1993 година е осветен темелният камък на църквата „Свети Илия“, а на следната година църквата е осветена от митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/brodsko.asp | заглавие = Бродско архијерејско намесништво | достъп_дата = 7 март 2014 г | фамилно_име =
== Бележки ==
| |||