Елена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 56:
След започването на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] градът е завзет без особена съпротива от руски кавалерийски части на 12 юли 1877 година. В началото на декември той става сцена на едно от [[Битка при Елена|кръвопролитните сражения]] на войната – османски части, настъпващи от изток в опит за достигане на обсадения [[Плевен]], извършват пробив в руските отбранителни линии и на 4 декември превземат Елена. Населението на града успява да се евакуира с отстъпващите руски части. Османците не успяват да се възползват от успеха си и са спрени от руснаците. След падането на Плевен те започват отстъпление, като на 14 декември изоставят града и го подпалват.
 
Еленчани при завръщането си от „бягането“ спасили запаленото с барут жито, складирано в църквата, от което получили по крина за настъпващата зима. Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от [[Станислав Доспевски]] на светите равноапостоли и славянобългарски учители [[Кирил и Методий]] през [[1866]] година, озаглавена „Просветители Българский“. Иконата престояла в храма 15 години и е подарена на народното училище и, сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: „Пийте от нея, сия ест кров“. Силата е в Словото – причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча – символ на науката.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Елена са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref>
 
През [[1966]] година храмът е конструктивно укрепен. При провеждането на реставрационните работи по стенописите на църквата над северната врата е открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на храма „Свети Никола“. През есента на [[1987]] година църквата е окончателно реставрирана и експонирана за посещение.
Ред 102:
 
=== Калето ===
„''Калето''“ е наименованието на хълм, който в наши дни се намира в покрайнините на гр. Елена, а в миналото е бил над града. Наречен е така, защото по време на [[кърджалии|кърджалийството]] е имало [[Крепост|кале]]. В най-високата му част е имало пост, който е следял за наближаване на кърджалии. Ако е забележел такива, постът е обявявал тревога и всички църкви са започвали да бият камбаните си. Това е бил сигнал еленчани възможно най-бързо да се отправят към Калето, за да се отбраняват срещу разбойниците. След края на кърджалийството Калето е използвано за турска казарма, но постепенно е започнало да се събаряруши. През [[1836]] година при строителството на църквата „Успение на Пресвета [[Богородица]]“ е използван материал от разрушената крепост. ''Калето'' е парк без останали крепостни стени от бившето кале.
 
=== Природни забележителности ===
Ред 117:
* На [[1 май]] се провежда възстановеният '''традиционен [[събор]]''' на Неювската поляна с богата концертна програма и народно веселие.
* Преди празника на град Елена се провежда '''конкурс за красота''' „Царица Елена“, победителката от който е една от водещите фигури в самия празник.
* На [[21 май]] е '''празникът на града''' „Свети равноапостоли Константин и Елена“. Празникът се чества всяка година с много тържества, забави, концерти, състезания и др. [[21На май]]този е и денят, когатоден абитуриентите от еленското училище „Иван Момчилов“ завършват средното си образование.
* Общински '''събор на народните читалища''' – своеобразен завършек на творческия сезон за самодейните колективи на читалищата е провеждането му всяка година около [[24 май]] на сцена на читалище от общината.
* '''Празник на Еленския балкан''' се провежда два дни през месец юли. На втория ден е съборът на самодейните състави от клубовете на пенсионера „На юг и север от Балкана“.
Ред 152:
== Кухня ==
* '''[[Еленски бут]]'''
* '''[[филе "Елена"|Филе „Елена“]]''' (рибица)
* '''Еленска сливова ракия''': за разлика от богатите на грозде южни склонове на Средна [[Стара планина]], северните, в разстояние до 20 – 25 км от билото на [[Стара планина|планината]], се отличават с по-добри условия за отглеждане на овощни насаждения, отколкото на грозде. Това е довело до специфика в традициите, включително и тези на производството на спирниспиртни напитки в последните 200 – 300 години. Макар че по-заможните местни земевладелци, притежаващи земи в по-отдалечени от [[Стара планина|Балкана]] места, са можели да си позволят собственото производство на [[вино]], като традиция за местните хора се е утвърдило варенето на [[сливова ракия]].
 
== Източници ==