Църногорски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Църкви в Софийската епархия, ползвайки HotCat |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 59:
В годините до Втората световна война (1935 – 1940) тук безплатно почиват деца на бедни семейства от Перник и София. През 1937 г. манастирът остава без монаси и за кратко време е управляван от свещеници от околните села. След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става последователно „дом за отдих на трудещите се“ и детско летовище – пионерски лагер. Накрая е превърнат в обор самият манастир, въпреки наличието на седем стопански сгради в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават, поради което манастирът е запуснат. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. – за художествен паметник на културата.
След 1989 година манастирът започна да възстановява своя живот като духовен център на Брезнишкия край, съответно на днешната Пернишка област. През 1998 г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. В изоставените, срутващи се сгради в тази 1998 г. отново се заселват монаси, които започват да ги превръщат в обител. В храма отново започва да се служи. Постепенно сградите се пригаждат за обитаване. Започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор (съществуват твърдения за случаи на излекувани миряни, отпили от Светата вода). За изхранването на монасите спомага обработването на градините и отглеждането на животни. Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира и започва цялостно обновяване на манастирския комплекс, като се предвижда реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на
Понастоящем манастирът е със статута на епархийски мъжки общежителен манастир към Софийска епархия на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия<ref name="botadded">[http://svetogorie.com/index.php?m_id=2 За манастира]</ref>
| |||