Разлика между версии на „Осетински език“

м
интервал след точка в текст
м (интервал след точка в текст)
Поради краткия текст на надписа е възможно тълкуване чрез тюркски или [[кавказки езици]]. Самият надпис се смята за изгубен и е невъзможно повторно снемане на текста.
 
До втората половина на 18 век сведения за осетинска писменост няма. За религиозни цели през 1798 се издава първата осетинска печатна книга (катехизис), набрана на кирилица. От другата страна на Кавказ в началото на 19 век се издават църковни книги на набрана на грузинска азбука.
 
Съвременната осетинска писменост е създадена през 1844 от руския филолог от фински произход Андреас Шьогрен. От 1923 до 1938 се използва латински вариант, а след 1938 в [[Северна Осетия]] се използва кирилицата. В [[Южна Осетия]] се използва грузинската азбука до 1954, а след това се преминава на кирилица. При прехода към кирилица през 1938 доста знаци от азбуката на Шьогрен се заменят от двубуквени съчетания ([дз], [дж], [хъ] и т.н.), от некирилските букви остава само буквата [[Ӕ]]. По нея веднага се разпознават текстове на осетински, понеже тя не се среща в други кирилски азбуки. Съвременнаата осетинска азбука се състои от 42 букви (за букви се смятат и двубуквените съчетания [дз], [дж], [гъ] и т.н.), а някои букви ([ё], [щ], [ь], [я] и др.) се използват само за руски думи.