Оструша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 28:
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред – вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята – желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика – върху плочка с формата на цифрата „8“ – силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от „тракийски тип“. До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в [[Скития]] са внос или военен трофей от [[Тракия]].<ref>Мнцевич, A.P. „О пластине из кургана Карагодешух – Археологические сообщения Государственого Ермитажа“ 6, 133 – 145, 1964</ref> В помещението са открити още – пръснати късове от два сребърни съда (фиала и каничка), която наподобява т.нар. „тип Дервени“ – наблюдаван при съдове от Рогозенското съкровище. <ref>Китов, Г. „Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко.“ В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105 – 116.</ref><ref>Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството 1994, № 4.</ref>
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. „Тракийският Дионис. Книга втора. Сабазий“, София 1994, НБУ</ref>
Храмът, изграден в началото на IV век пр. Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.
| |||