Петър Илиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Данни от Уикиданни; Шаблон |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 36:
През 1933 година след завършване на Военното училище постъпва в [[Първи пехотен софийски полк]] като командир на взвод. Като такъв взима участие в преврата на 19 май 1934 година, когато е изпратен с взвода си да заеме позиция на Орлов мост. През 1936 година е назначен за началник на служба „Продуч“ (служба за борба с противодържавните учения) в Първи пехотен полк на който пост остава до 1942 година и спасява много войници и подофицери участвуващи в нелегалната организация на Отечествения фронт в Българската армия. През 1939 – 1941 година е изпращан няколко пъти в [[Единадесети пехотен сливенски полк]] като командир на взвод на българо-турската граница. През 1942 – 1943 година е офицер в щаба на [[Втора българска армия]]. През 1943 година завършва Военната академия „Г.С.Раковски“ в София и през 1943 – 1944 година служи в специална секция на Министерство на войната където го заварва 9 септември 1944 г.
Още като млад офицер Илиев се свързва с комунистите, като след 1936 година връзката се осъществява чрез [[Петър Вранчев]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 68}}</ref> Участва в комунистическото [[Партизанско движение в България|Съпротивително движение]] по време на [[Втората световна война]]. Член на Централната военна комисия при ЦК на [[БРП (к)]] (1941 – 1942). Член на Главния щаб (от февруари 1943 г.) и началник-щаб (от февруари 1944 г.) на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]]. Служи в Министерство на войната от 1939 г. Единственият действуващ офицер от участницте в Деветосептемврийския преврат който преди 9 септември 1944 г. е член на БКП. Взема участие в [[Деветосептемврийския преврат]] през 1944 г. След 9 септември 1944 е произведен в [[Генерал-майор]] и [[Генерал-лейтенант]] (14 септември 1954).
След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в армията както по време на водената против Германия [[Отечествена война на България]] 1944 – 1945 г., така и след това: началник на канцеларията Управление кадри на МНО, началник на ШЗО, началник на Управление бойна подготовка, заместник-началник на Военната академия и др. Завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на [[СССР]] „Климент Ворошилов“ (1950) и така става заедно с генерал-лейтенант [[Димитър Попов (генерал, р. 1909)|Димитър Попов]] единствените български офицери служили като действуващи такива в армията на [[Царство България]] преди и след 9 септември 1944 г. и завършили съветски военни академии.
Ред 44:
Автор на мемоарната книга „В леговището на вълците" (1968, 1983). Кандидат на педагогическите науки.
Награден със званието „Герой на социалистическия труд“ (1980), ордените „Георги Димитров“ (1980 и 1985), „Девети септември 1944 г.“ I степен, „За народна свобода“ I степен, „НРБ“ II степен (1959) I степен (1971). Признат за [[АБПФК]]. Удостоен със званието [[Почетни граждани на Кюстендил|„Почетен гражданин на Кюстендил“]] (1983)<ref>''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд. БАН., стр. 264</ref>.
== Източници ==
| |||