Копривщица: Разлика между версии

* Копривщица (''по турски'' '''Авраталан''', ''Женско поле'') е най-главното [[войнугани|войнишко село]] в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището, намира отражение в османското му име. Сред големите привилегии, които селището получава, е забраната турчин да не минава през това място на кон, а копривщенци да носят цветни дрехи, високи калпаци, да яздят добри коне и да ползват добро оръжие. Тези придобивки несъмнено потвърждават войнишкия статут на селото, като копривщенските войници в редовете на турската армия достигат Офен и Виена. Те живеели относително свободно, без да плащат големи данъци като останалото население на българските земи и скоро броят на жителите на селището достигнал 10 000 души. Балабан юнак, проявил се с храброст във войните с австрийците жител на Копривщица измолил за родния си град нов ферман, според който Копривщица е подчинена непосредствено на султана и че тя, с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия, е свободна от всякакви данъци; че местните началници имат право да носят особени шапки и че там ще живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm Константин Иречек, История на българите, стр.483]</ref>

* През 1867 г. около празника Св. Троица [[Васил Левски]] идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, [[Цоко Будин]] – търговец-джелепин, [[Нешо Попбрайков]] – учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище.<ref>Материала за революц. комитет и Копривщица изготви Генади Савов</ref>.<ref>Първата пушка в [[Априлското въстание]] [[Никола Беловеждов]] – 1901 г., преизд. 1994 г.</ref>На 20 април 1876 г. избухва [[Априлското въстание|Априлското Въстание]]. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от [[Георги Тиханек]], случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от [[Тодор Каблешков]], а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като [[Георги Бенковски]] – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил [[Панагюрище]] и изпраща помощника си - – миралай Хасан бей, да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в [[Пловдив]]. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

[[Файл:Камбанарията на Св. Николай.jpg|мини|Църква "Св„Св. Николай"Николай“]]

* [http://koprivshtitsa-bg.com/ Официален сайт на общинаОбщина Копривщица]

* [http://www.sabor-koprivshtica.mct.government.bg/main.php Девети национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2005]