Поместен събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 21:
6. '''Сердикийски''' или ''Сардакийски'' (в Сердика/дн. [[София]], 343 – 344 г.) – 20 правила. Свикан фактически от синовете на [[Константин I Велики|император Константин Велики]] – Западния император [[Констанс]] (със столица [[Рим]]), който е подкрепял православните, и Източният император [[Констанций II]] (със столица [[Константинопол]]) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. Започнал като втори [[Вселенски събор]] през месец ноември 343 г. Сред делегатите на събора присъстват 341 делегати от които към 300 епископи, представляващи цялата „вселенска“ църква, между които [[Атанасий I|св. Атанасий Велики]], а също и най-известните в християнския свят. Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова – ''свети Осий Кордувийски исповедник'', който преди това е ръководил и [[Първи Никейски събор|Първият Вселенски Събор]] и е бил личен исповедник на император Константин Велики. Фактически домакин е съветника на император Константин Велики ''Сердикиския епископ Протоген'', също виден участник в Първия Вселенски Събор посочен в списъка на 20-те най-важни участници в него, а в съхранените протоколи са вижда, че от името на събранието в Никея той води диспут в който защитава, че Св. Дух е Бог и равночестен участник в Св. Троица. Заседанията на събора продължили до месец февруари 344 г. и завършили с осъждането на [[Арианство]]то и други важни решения станали канони на Църквата.
До днес са запазени сградите или останки от тях, в които са заседавали отците: Старият храм на базиликата „[[Света София (София)|Св. София]]“, [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и „Гражданската“ сграда до нея. Предвид големия им брой и острите спорове е известно, че те са били настанени главно в манастирите извън град Сердика, където също са ставали важни заседания. Счита се, че единият е ''Манастирът с голяма базилика от IV в.'' в кв. Лозенец, чиито останки са открити в началото на 90-те години на 20 век при строежите на новите жилищни сгради над сегашния Южен парк в долната част на ул."Козяк". Друг манастир вероятно е този чиито останки са под днешната [[Свети Мина (София)|църква „Св. Мина“]] в кв. Слатина. Петър Богдан Бакшев (1601 – 1674) посочва името на изчезналия в XVII в. манастир „Св. Троица“ при хълма „Триада“, намиращ се южно от града. Светската власт не само е свикала, но също е подпомагала и следяла това събитие с огромна значимост. Седалището на управителя на римската провинция и на града се е намирала под днешната църква „Св. Неделя“ и средновековната църква „Св. Спас“ в сградата на „Булбанк“. Величественият градеж на императорския дворец, който без съмнение са посещавали отците от събора, построен от покръстителя на [[Римска империя|Римската империя]] император [[Константин I Велики|Константин Велики]] за времето когато е престоявал в София, се е простирал от сградите под днешния хотел „Рила“ при малкия дворцов храм на [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] – „[[Свети Николай (София)|Св. Николай]]“, до Софийската митрополия с вградената в нея подземна днес църква „[[Света Петка Стара]]“ (също на строителя на [[Боянска църква|Боянската църква]] севастократор Калоян) и в двора на Президентството.
Сердикийският църковен събор се разглежда като продължение на [[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в Никея]] (325 г.), осъдил арианската ерес. Според църковния историк Сократ, съборът определил политиката на държавата спрямо Църквата и арианската ерес. След бурни разисквания връх взема Никейската догма – тоест никейският Символ на вярата бива потвърден. Отците осъждат арианските клевети срещу защитника на Православието св. Атанасий, когото еретиците били изгонили от неговата катедра. На Сердикийския събор той бива оправдан и възстановен за Александрийски епископ. Недоволните от развоя на събитията около 80-те ариански духовници, предимно от източните провинции на империята, се оттеглили на свой ''събор-продължение във Филипопол''. Съборът се произнася и във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанциите на църковния съд, като се създава втора инстанция над епископа. Например, 4-то правило гласи следното: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Както разпорежда и правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. (Поради това първият български архиепископ е епископ на Дръстър, макар че е живеел в столицата.) По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си [[четец]], [[дякон]] и [[презвитер]] – тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици. 376 еп.
| |||