Поповец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 32:
Циганите се разпиляват из страната в близост до курортните селища.
През 1931 г. се открива изграденото от бежанците училище именувано:"ПОПОВЕЦКО НАРОДНО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ" с. Поповец Хасковска околия. Едни от първите учители са сем. Коклеви. По-късно през 1940 г. то вече е:Народно Основно Училище"Св. Климент Охридски". Според живи свидетели децата от селото, преди да се построи училището в с. Поповец са ходили на училище пеша в с.Рудина (Тепеджик/Tepecik/)и с. Царева поляна.
По същото време съселяните купуват църковна камбана и я окачват пред пълномощничеството на една греда между две круши, с която бележат църковните празници и събития, както и да алармират в случай на бедствие. След изселването на българите от с. Поповец, камбаната е занесена в черквата на с. [[Долно Ботево]], тъй като тяхната е била спукана.
Етническата толерантност между мечкадарите и мюсюлманските фамилии се е наследила от бежанците. В селото е имало джамия без минаре и църква без камбанария. Училището е построено с лице към джамията и в съседство с нея (тогавашно училище за ходжи от където идва и турското име на селото „Ходжалар“). През 2006 година след основен ремонт е изградено и минаре на джамията.
Уникалното географско разположение на селото – „село под вода“ (в горният край на селото е извора на [[Бисерска река]] преминаваща през селото като „Домуздере“) е било основния мотив за заселването му от тракийските бежанци и е допринесло за развитието му.
Ред 48:
1954 г. започва новото пренаселване на селото. От селата, оставащи в чашката на язовир „Студен кладенец“ идват турски домакинства, които купуват къщите и част от нивите на „пролетаризиращите“ се, бягащи от „колективизацията“ бежанци.
Новите заселници – етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир “Студен кладенец"]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350-годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на ремонтираната джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали. След 1962 г., когато почива бай Димо Карабойков и жена му баба Марина остава да живее в гр. Кърджали при сина си Георги, селото остава изцяло населено с етнически турци. През 1958 – 59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима – бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат – пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който сега живее в Измир.
От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда.
| |||