Разлика между версии на „Едуард Стария“

Мерсия е доминиращо кралство в южна Англия през осми век и е запазила позициите си, докато той не понася поражение от [[Уесекс]] в битката за Еландън през 825 година. След това двете царства стават съюзници, което става важен фактор в английската съпротива към нападенията на викингите. През 865 датски викинги Голяма езическа армия пристига в [[Източна Англия (кралство)|Източна Англия]] и е използвала това като отправна точка за пробив. Жителите на Южна Англия били принудени да плащат на викингите, които завземат Нортъмбриа през следващата година. Те назначават марионетка крал през 867 г., а след това се преместват към Мерсиа, където те са прекарали зимата 867 – 868. Крал Бергред от Мерсия, присъединен от крал Етелред от Уесекс и от брат си, бъдещия [[Алфред Велики|крал Алфред]], предприема комбинирана атака на викингите, които са се отказали от участие и в крайна сметка войски на Мерсия донася с тях мир. През следващата година датчаните покоряват Източна Англия, и в 874 година те гонят цар Бергрейд и с тяхната подкрепа, Кеоллълф се превръща в най-новиятновия крал на Мерсия. През 877 викингите разделят Мерсия, като източните райони оставят за себе си и отдават на Кеоллълф поддържането на западните. В началото 878 те нахлуват в Уесекс и много от западните саксонците се предават на тях. Алфред, който е крал по това време се привикан до далечна база на Остров Athelney в [[Съмърсет]], но ситуацията се трансформира, когато той спечели силна победа в битката за Единфтон. По този начин той успя да попречи на викингите от Уесекс, да завземат и Западна Мерсия, въпреки че те все още обитават Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мерсия.{{sfn|Stenton|1971|pp=245 – 57}}