Роже дьо Фльор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-</nowiki> +)
м интервал след точка в текст
Ред 27:
 
== Пират ==
Борбата за надмощие между [[кралство Арагон]] и [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] за остров [[Сицилия]] дало възможност на младия капитан Роже дьо Флор да се изяви като един от най-добрие наемници в тази част на Средиземноморието. Първоначално Роже предложил кораба и услугите си на неаполитанския крал Роберт, който не го приел. Тогава Роже предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих Арагонски. За услугите, които Рожер де Флор оказал на крал Фридрих, последният го наградил с титлата вице-адмирал. Пиратските действия на Роже дьо Флор в Месинския проток му донасят значителни печалби и скоро той екипира още галери и плаща на каталонски наемници и алмогаври, които стават част от войската му. През 1302 г. мирът в Калтабелота слага край на войната и между Неапол и Арагон. Крал Фридрих иска да освободи Сицилия от присъствието на наемническата армия, която вече не му е необходима и така Роже дьо Флор и хората му остават без работа. Скоро обаче се появява нова възможност във Византия.<ref>Хрониката на [[Рамон Мунтанер]] (ок. 1270 – 1336) </ref>.
 
== Каталанската кампания ==
[[Файл:Entrada de Roger de Flor en Constantinopla (Palacio del Senado de España).jpg|ляво|мини|285x285пкс|Роже дьо Флор влиза в Константинопол]]
След окончателния край на Анжуйско-[[Кралство Арагон|Арагонската]] война с мира от Калабелота и обособяването на независимостта на [[Сицилия]] под властта на фамилията Арагон, каталанските наемници остават без работа и търсят ново поле за изява. Византийският император [[Андроник II Палеолог]] приема предложението на т.нар. [[Каталонска кампания]] и в края на 1303 г. Роже дьо Флор пристига в [[Константинопол]] с 6500 души, за да се сражава с прииждащите към [[Мала Азия]] турци.<ref>Хрониката на [[Рамон Мунтанер]] (ок. 1270 – 1336) </ref>.
Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмогавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия. За да стимулира Роже дьо Флор, Андроник ІІ го сватосва за своята племенница и го провъзгласил за мега дук на Византийската империя. Така де Флор се оженил за височайшата императорска родственица – българската принцеса Мария Асенина Палеологина – дъщерята на български цар [[Иван Асен III|Иван Асен ІІІ]] и на българската царица Ирина – византийка по произход и сестра на византийския император [[Андроник II Палеолог|Андроник ІІ]]. Великолепната церемония по бракосъчетанието се състояла във Великата Константинополска катедрала „[[Света София (Константинопол)|Света София]]“, в която според аналите били извършени два бракосъчетателни ритуала – по църковнославянски ортодоксален маниер и по католически. През 1308 г. и сестрата на принцеса Мария Асенина – Теодора Асенина се омъжила също за един от предводителите на алмогаварите – дон Феран Ксименес д'Аунес, приятел и съподвижник на Роже дьо Флор. Впоследствие принцеса Теодора Асенина д'Аунес е имала и втори брак с византийския военачалник [[Мануил Тагарис]]. Счита се, че чрез съпругата си Мария Асенина, Роже дьо Флор слага ръка на съкровището на [[Асеневци]], което се е съхранявало в родовото имение на [[Иван Асен III]], в Мала Азия.{{hrf|За дъщерята на Цар Иван – Асен ІІІ, рицаря Роже де Флор, съкровището на тамплиерите и отвлечената златна хазна на ІІ Българско царство, Йордан Иванов и Анна Зографова}}
 
== Семейство ==