Разлика между версии на „Кайлъка“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- у нас + в България); козметични промени)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Кайлъка е майсторски моделиран от природата. Разположен е на около 10 хил. дка в [[карст]]овата долина на река [[Тученица (река)|Тученица]]. Столетия наред реката е прорязала варовиковите скали и е образувала малък пролом с успоредни отвесни канари, високи 20-30 метра  една от друга на разстояние 100-150 метра. Естественият каньон на реката е приютил богата и разнообразна флора и фауна, където се срещат уникални за България и Балканския полуостров растения, а много от птиците и бозайниците са включени в червената книга на България. Там са живели праисторически животни и създания преди милиони години, а в повечето варовикови скални маси все още се забелязват [[фосил]]и на древни водни организми. С просто око се забелязва спадът на световния океан през хилядолетията като оформени етажи по скалите и множеството пещери. В централната част на парка растат рядко срещаните в България хималайски борове. А по-навътре е засадена малка горичка с вечно зеления ливански кедър. От двете страни на централната алея цъфтят и ухаят  огромни кестени. Тези и други разнообразни дървесни видове обогатяват пейзажа на парка.
 
По инициатива на генерал [[Иван Винаров]] през 1946 година се създава строителен комитет „Кайлъка”, който в продължение на три десетилетия, както  и с помощта на много доброволен труд на гражданите на Плевен и младежки организации, превръща живописната каменна долина на река Тученица в красив парк – място за отдих и спорт на жителите и гостите на града.
 
През 1958 г. назначават младия и ентусиазиран лесовъд Борис Парижков за технически ръководител в плевенското Горско стопанство с главната задача озеленяването на парк Кайлъка. И паркът да стане зона за отдих и почивка, да се превърне в белите дробове на Плевен. За целта е била необходимата подготовка – да се подготвят и засадят 2 милиона фиданки, които да се посадят в парка, да бъдат едноразмерни, добре оформени и всичко да става бързо. Върху площ от 120 декара се оформя дендрариум, в който са засадени всички дървесни видове от района, както и нови 20 вида растения. През периода 1963-64 г. се назначават 300 души постоянни работници. Осигурена им е техническа помощ, много доброволци, които се включват и така се посаждат черен и бял бор, кедър, ела, лиственица, смърч, а по-скалистите места  люляк. „Най-важното е красотата, която блика тук, влажността на въздуха, прекъсната ерозия, обогатената почва.”- споделя скромно Парижков - тук той сякаш е вградил един огромен копнеж за красота и любов към природата. И така с годините на това прекрасно място се появява езерото, двата басейна, тенис-кортовете, зоопаркът, големи пространства тревни площи. Още привличат погледите водните лилии, пръснати по пенливата вода на реката, парашутната кула, спортни площадки. Тук е първият в страната скален ресторант „Пещерата”, а до него е летният театър, открит  от първият в света космонавт Юрий Гагарин при неговото посещение в града.