Превала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 15:
Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на [[Салашко-Превалско понижение|Салашко-Превалското понижение]], съставляващо географската граница между северозападната част на [[Предбалкан]]а и западния дял на [[Стара планина]].
 
От северната му страна се издига [[Широка планина]], която е част от Предбалкана и най-високият и връх [[Типчен]] (н.в. 941 м), а от юг Язова планина и най-високият и връх [[Горно Язово]] (наричан от местното население Забръц) – н.в. 1573 м Язова планина е мощно северно разклонение на най-високиятвисокия дял на Западна Стара планина, по билото на която минава държавната граница с Република Сърбия. Най-високият ѝ връх е [[Миджур]] На изток от Миджур следват върховете [[Мартинова чука]], [[Голема чука]], [[Вража глава]], [[Трите чуки]] и [[Копрен]]. Разклонението Язова планина започва от връх Мартинова чука. Билото и постепенно се спуска в северна посока достигайки тясната седловина Прокоп (около 1500 м. н.в.), която разделя землищата на селата Мартиново и Горни Лом. Непосредствено след нея билото достига връх Горно Язово (Забръц), където се разширява и разделя на две. Лявото разклонение се спуска стръмно на север към пирамидалния Черни връх (Църни връх) с н.в. 1021 м в посока Широка планина и връх Типчен, а дясното се снишава постепенно на североизток към [[Остра чука]] и след него се спуска на изток в посока към връх Яворова глава, Врански камък и др., като завършва западно от с. Белимел.
 
[[Климат]]ът е умерено континентален, в по-високите части на района – планински. Той се намира под силното въздействие на заобикалящите района планини. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България. Зимата е студена (средната януарска температура е около -2 градуса по Целзий), а пролетта хладна и настъпва значително по късно отколкото в Дунавската ранвнина. Лятото не е твърде горещо, летните горещини почти не се чувстват, тъй като и в най-горещите дни максималните температури рядко надхвърля 30 градуса по Целзий. През есента, след средата на октомври, средната денонощна температура се задържа трайно под 10 градуса. Режимът на валежите е силно повлиян от Старопланинската верига. Средногодишната сума на валежите в района е една от най-високите за страната (за зоните до 2000 м. н.в.), средно 694 мм. Зимните валежи (около 130 – 150 мм.) са от сняг, значително по големи от валежите в Дунавската равнина, особено при нахлуването на студени въздушни течения. Първата снежна покривка се образува през втората половина на ноември, а последната през втората половина на март. Снежната покривка е сравнително устойчива. Тук има средно годишно около 80 дни със снежна покривка, като през януари дебелината и достига 40 – 50 сантиметра. Валежите през пролетта (около 175 – 190 мм.) и есента (около 150 – 175 мм) са значително по малко от летните, които се колебаят в доста широки граници от 240 до 300 мм.