Слатина (област Пловдив): Разлика между версии

Село Слатина се намира в живописен планински район. Разположено е в северните склонове на Същинска Средна гора. Скътано в пазвите на планината, то е добре защитено от силните и студени ветрове, спускащи се от връх Вежен на Стария Балкан. Селото се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово и на 79 км северозападно от гр. Пловдив. Отличава се с благоприятно местоположение и преходноконтинентален климат. В края на селото се извива река Стряма. В землището са налице еродирани канелени и светлокафяви горски почви. Отглеждат се етеричномаслени и зърнени култури. Добре е развито овцевъдството и говедовъдството. Околностите са залесени с прекрасни широколистни и иглолистни гори.

Осигурено е покритие от трите мобилни оператора. Това улеснява контактите и подобрява връзките с външния свят.

В древността земите на с. Слатина са били заселени от траките. Като белег от онези времена са останали двете надгробни могили, намиращи се западно от селото-на височината, наречена"Чалтепе"(„Могила на ветровете“).

За съществуването на селото се споменава за пръв път в официален турски документ от 1576 г., който се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. В него селото е записано с турското име „Йенибейли“.

Първият заселник бил бедният овчар Георги. Той дошъл по тези земи със стадо овце от с. Дерелий(Богдан), търсейки вода и трева за животните си-гонени от небивала дотогава суша. Заселил се до гората в малка плетена къща, измазана с кал и покрита със слама. При него започнали да прииждат и други овчари, заедно със семействата си. Сложено било началото на така наречената „ Златинска махала“. Така се оформило с. Алтъново(Златина). Името му идвало от дерето, минаващо покрай селото. То носело златен пясък и му казвали"златното дере". С течение на времето за по-благозвучно с. Златина започнало да се нарича Слатина. През османското владичество, селото се разраствало и към Освобождението то се разположило в сегашното си местоположение. Преди това било на няколко километра по-високо в Средна гора, за да не бъде засягано от турските набези.

В литературата животът и битът в с. Слатина най-добре са описани от Иван Вазов в романа"Под игото"- глава „Тлака в Алтъново“. Близък приятел на Иван Вазов бил поп Недялко-учител в еднокласното училище в Алтъново. Той му разказвал случки от живота в селото. Въз основа на тези разкази Вазов описва тлаката в Алтъново.

Църковният храм в селото е от края на XIX век и носи името „Свети Тодор“. Идеята за построяване на местна църква е подкрепена от Неофит Рилски, минал през селото около 1832 г. Матьо Кунчев и Станьо Петков подаряват място за двор на училището и черквата. Строежът започва през пролетта на 1884 г. с майстори македонци. Доведени са зографи от Самоков. В средата на лятото на 1885 г. черквата е напълно завършена. С общи усилия родолюбивите слатинци събират дарения за строежа. За зографисването образа на патрона на църквата-св. Тодор отвън, над главния вход, заплаща Стойо Стоянов. Средствата за построяването на камбанарията са дарени от Пенчо Лазаров. Освещаването на новопостроения храм „Св. Тодор “ се извършва при голяма тържественост на Петковден през 1885 г. в присъствието на митрополита на Пловдив. Внушителният църковен храм в с. Слатина е обявен за паметник на културата.

Наред с църковните дела, в Слатина отрано се работи и за издигане на просвещението. През 1873 г. по поръка на В. Левски в селото е открито еднокласно училище. Голям принос за това има Генчо Чорбаджи. Първи ученици в него са били: Иван Минчев, Минчо Илиев, Мичо Димитров, Георги Стефков, Танчо Тодоров и др. За учител е изпратен поп Недялко от Сопот. Стая за училището предоставя в къщата си Цвятко Стойчев – в същата къща, в която се е провела описаната от Иван Вазов тлака в Алтъново.

Когато се подготвя строежа на църквата в селото, в източния край на предоставения двор, първо е построена сграда за училище. В нея една стая служи временно за църква, а друга е стая за свещеника. С построяването на училищната сграда и църквата са осъществени дългогодишните мечти на слатинци. За учител е извикан поп Стойко от Цариброд. Той същевременно е и свещеник в селото. От 1880 г. учител става Иван Минчев, а през 1894 г. го ръкополагат за свещеник в Слатина.

Прогимназия в селото е открита през 1922 г., но не за дълго. По-късно с протоколно решение на МНП от 17 юли 1945 г.се открива първи прогимназиален клас за учебната 1945-1946 г., като за следващите години е предвидено да се открият втори и трети клас. Старото училище вече не може да побере децата. Неотложен е въпросът за нова училищна сграда. В набирането на средства за построяване на ново, по-голямо училище се включва цялото население. За целта са отсечени и продадени 1000 куб. м. дърва и са осигурени пари за строежа. С общи усилия и голям ентусиазъм през 1958 г.е завършена новата училищна сграда с модерен физкултурен салон. Най-голяма заслуга за строежа на училището имат Стоян Дочев Мичев и инж. Начков.

Друга важна инициатива за развитието на Слатина е електрифицирането на селото. За целта с доброволен труд населението осигурява 1200 дъбови стълба. През 1949 г. в Слатина блясва електрическа светлина-във всеки дом се поставя по една електрическа крушка.

След електрификацията се поставя и въпросът за радиофикацията на селото. Всички домакинства събират еднакви суми и във всяка къща е поставена по една радиоточка, а по улиците се поставят високоговорители. Така през 1951 г. е постигната една голяма културна придобивка за населението.

Общественото строителство се разширява много. Голямо събитие за Слатина е построяването на бетонен мост над река Стряма по пътя за с. Розино. Строежът продължава от 1947 до 1949 г. с доброволния труд на слатинското население. Работи се примитивно, без строителна техника, но всеоотдайно. През 1960 г.се асфалтира шосето Слатина- Столетово.

През 1961 г. се прокарват по-голямата част от улиците в селото, асфалтиран е пътят от Слатина до турското гробище на с. Розино. През 1969 г. селото се водоснабдява. Построена е надстройката над кооперативния дом. Там се помещават съветът, пощата, читалището и здравната служба. По-късно е построена самостоятелна съвременна сграда за здравна служба и красив парк. Обновен е селският площад.

Най-висок прираст на населението в селото е отбелязан през 90-те години на миналия век. Тогава жителите са около 2000 души. Сега са едва 1000 души.

В селото има библиотека, скоро отремонтиран кино-салон, здравна служба. Читалище „Сеяч“ е основано през 1931 г.и напоследък развива активна самодейност, в която се включват все повече младежи от селото. Първото килийно училище е създадено в частна къща още през 1873 г. В обновения център е открит паметник на загиналите през войните герои от Слатина. В селото е съхранена и действа черквата „ Св. Тодор“. Построена е през 1885 г. с доброволен труд и дарени лични средства от родолюбивите жители на с. Слатина. Черквата е обявена за паметник на културата. Тя е частично изографисана, с дърворезбовани царски двери и ажурно слънце на иконостаса.

Всяка пролет в с. Слатина се провежда традиционен мото-крос.

С шумни веселия се отбелязват и празниците:Богоявление, Трифон Зарезан, Сирни Заговезни, Лазаров ден и Коледа. Съхранена е автентичността на обичаите: коледуване, сурвакане, лазаруване, правене на кукери.