Таваличево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 61:
Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква "Света Петка", със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Таваличево.
[[Файл:Sv.Petka.Tavalichevo.2.JPG|мини|220 п|Църквата "Света Петка" - с. Таваличево]]
Първото училище в селото е открито през 1857 г.
[[Файл:TavalichevoDionis.JPG|мини|220 п|Релеф на [[Дионис]], намерен в землището на с. Таваличево.]]
Ред 68:
През 1882 г. в църковния двор е построена паянтова училищна сграда, която просъществувала до 1918 г. По-късно е построена нова училищна сграда (1925), с пет учебни и една учителска стая. През 1927/28 г. е открита прогимназия с една паралелка. През 1935/36 г. е открита училищна трапезария за 92 бедни и приходящи от други села ученици.
Основано е читалище "Христо Ботев" (1923) и Кредитна кооперация "Спасение" (1936). След въвеждане на монопола в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, през 1953 г. в нея се влива кооперацията на с. Катрище, а през 1960 г. се уедрява с кооперацията в с. Горна Гращица.
През 1934 г. е одобрен дворищно-регулационен план на селото и започват мероприятия по неговото благоустрояване и регулация.
През 1948 г. е учредено ТКЗС"Девети септември", което от 1979 г. е в състава на АПК"Димитър Благоев" – с. Коняво.
Селото е електрифицирано (1944) и водоснабдено (1958). Построени са кооперативен дом с ресторант, сладкарница, магазин, фурна за хляб, дъждомерна станция (1960), помпена станция (1969), пощенска станция (1974), фелдшерски здравен пункт, както и множество нови частни и обществени сгради. Голяма част от улиците са асфалтирани (1978).
Ред 79:
== Исторически, културни и природни забележителности ==
[[Файл:Sv.Petka.Tavalichevo.1.JPG|мини|220 п|Църквата "Света Петка" - с. Таваличево]]
* [[Света Петка (Таваличево)|Късносредновековна църква "Света Петка"]]. Намира се в селото. Малка, едноапсидна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 м. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към периода XIV – XVI век. През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква. Църквата е паметник на културата.
* Вековен летен [[дъб]], наречен "Мицевото дабе" – прородозащитен обект в местността "Разгула".
Ред 94:
== Личности ==
* [[Константин Чесновски]] (1842 – 4 януари 1934) – опълченец от с. Таваличево, Кюстендилско. Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1928 г.
* Йордан Друмников – поет.
* [[Йордан Абрашев]] (р. 1936) – 2-пъти герой на социалистическия труд.
Ред 112:
== Литература ==
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.265-270;
* [[Асен Василиев|Василиев, Асен]] – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194;
* Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122;
* Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св. Петка" в с. Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
* Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.30;
* Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г., изд. на ОФ, 216 с.;
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.637
* Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.173.
* Бойко Перянски, "С Таваличево в сърцето", Кюстендил 2011 г.
| |||