Торпеден катер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без точка след м |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 35:
Тактиката на торпедния катер произтича от специфичните свойства на неговото оръжие. Торпедото може да измине във водата ограничено разстояние (напр. 20 кабелта), но вероятността за улучване на целта е толкова по-голяма, колкото от по-малко разстояние се изстрелва торпедото. През Първата световна война изстрелването се прави на 3 – 5 кабелта, през Втората – на 8 – 10 кабелта. Тъй като противникът може да открие катера и да започне артилерийска стрелба по него, шансовете на катера се основават на изненадата и бързината. Изненадата понякога се постига с нападение през нощта или в мъглив ден. Ако действията се развиват в крайбрежен район, атакуващият изчаква в някой залив, където не може да бъде видян и след това изскача на пълен ход. Така торпедната атака трае само няколко минути и катерът има надежда да достигне невредим до позиция за стрелба.
Друг проблем на командира на торпедния катер е да насочи торпедото към целта. Ако целта е неподвижна, напр. стои на котва, той насочва торпедото към средата ѝ. Ако целта се движи, торпедото трябва да бъде насочено с ъгъл на изпреварване (фиг.3). Този ъгъл φ се пресмята в зависимост от скоростта на целта, скоростта на торпедото и курсовия ъгъл, от който е изстреляно. Командирът определя тези данни на око или по разузнавателни данни. Едва в средата на ХХ век се появяват автоматизирани електромеханични и по-късно електронни средства, които извършват необходимите изчисления. През двете световни войни командирът на торпедния катер трябва да действа бързо, без колебания и да умее да взема решенията си самостоятелно.[[Файл:Torpedo-target.svg|мини|Фиг.3. Прицелване при торпедна стрелба: К – кораб-цел, Т – торпеден катер]]
Опитът показва, че да се улучи движещ се кораб от 10 или 20 кабелта е изключително трудно. За да се повиши вероятността за попадение, обикновено от катера се изстрелват две торпеда в залп. Торпедата са така настроени, че се движат с няколко градуса разклонение. Противниковият кораб, естествено, предприема мерки за да затрудни торпедната стрелба със своето движение – маневрира с курса си и понякога се насочва към торпедния катер, за да изложи на торпедата тясната си напречна площ, вместо широкия борд отстрани.
Ред 41:
В началния период торпедната атака се провежда самостоятелно от катера, а по-късно група катери атакуват целта последователно, но всеки от тях стреля самостоятелно. Такава е атаката на българските торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие“. Торпедоносците са построени в килватер и командирът на отряда с първия торпедоносец води групата, открива целта и се насочва към подходяща позиция за стрелба. Само последният торпедоносец „Дръзки“ успява да улучи крайцера. Но дори и едното попадение отваря такава дупка в корпуса му, че „Хамидие“ остава на ремонт чак до края на войната...
По време на Втората световна война се разработва нова тактика на съвместна торпедна атака от няколко катера, в която всеки един от тях получава отделна позиция, т.е. катерите нападат целта от различни страни и трябва да стрелят едновременно (фиг.4). Такава атака се изпълнява трудно, но е ефективна. Корабът-цел не печели нищо от маневриране с курса си – все някое торпедо ще го улучи; освен това, артилерията му разпилява своя огън по няколко катера и резултатите от стрелбата ѝ намаляват съществено.[[Файл:Torpedo boats tactics.svg|мини|Фиг.4. Тактика на груповата атака: К – цел, Т – звено от 2 торп. катера, ИП – изходна позиция]]
== Престиж ==
| |||