Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 36:
Корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма – трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния [[Неолит]] тя се използва при планиграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях. Според проф. Радунчева продължението на тази идея може да се проследи в някои олтари от Каменно-медната епоха открити в храмовия център до с. Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според нея е фактът, че двата най-големи басейни – тези в светилищата [[Перперек]] и до махала Аджилуолук на с.[[Татул]] са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е поемала към отвъдния свят. Така се отваряло пространството – своеобразна врата между световете.<ref>А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162 – 167</ref><ref>А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1 – 2. 59 – 80.</ref><ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78 – 112.</ref>
Проф.[[Васил Марков (историк)|Васил Марков]] ([[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград]]) разглежда трапецовидните ниши като един от най-ранните символи на Великата богиня – майка (символизирана от пчелата) – познат още от неолитното светилище при [[Чаталхьоюк]] от [[Анадол|Анатолия]], древнотракийската митология, както и в кошеровидните градежи на кръгли гробни камери от Древна [[Тракия]]. Според Марков, на фолклорно ниво следи от този мит са запазени в легендата за Челня скала от с. [[Припечене]], ([[Община Петрич]]), където се говори за [[Крали Марко]], който отглеждал пчели на на въпросната скала издигаща се на източния бряг на р.[[Струма]] край селото, интересен факт, от която е присъствието на майката на героя, която му помага в оглеждането на пчелите. Народното поверие гласи, че медът е свещен и недостижим за никого, а героят-закрилник живее в скалата, храни се с божествената храна – медът и знае, че ще излезе отново „ако се обърне свето“. Марков също отбелязва, че от научен интерес е фактът, че сцената на действието в легендата е брегът на р. Струма (древният [[Стримон]]), която е свързана с един от известните за Древна Тракия двуборчески митове, в който реката е „играе ролята“ на антагониста-[[змей]]. В своите научни изследвания върху "Змеят в древноезическите свети места“, проф. Марков стига до извода, че в Древна Тракия е съществувал вариант на мита за оттеглилото се след неуспешно двуборство с антагониста [[божество]], който включвал слизане в лоното, т.е. в дома-пчелен кошер на Великата богиня-майка, която е отъждествявана и със земята-скала. Там божествената храна е медът, който е известен като такъв от множество древни митологични традиции.<ref>Гемкрелидзе Т.В., Иванов В.В., „Индоевропейский язьiк и индоевропейцьi. Реконструкция и историко-типологический анализ праязьiка и протокольтурьi“ Том II, ИУ Тбилиси, 1984</ref><ref>Марков В.,"Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура"; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 9789546804938</ref>
== Геология и геоморфология ==
| |||