Санта Мария Маджоре: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 53:
„Санта Мария Маджоре“ е завършена изцяло през 432 – 440 г. по времето на папа Сикст III в навечерието на Ефеския събор. В този си вид тя просъществува до XIII век, като по-късно при папа Евгений III е издигнат портик, пред главния вход на храма. В края на XIII век по време на понтификата на папа Николай IV църквата претърпява още обновления, а през XVIII век при Климент Х базиликата придобива онази фасада и външен вид, с които е известна и до наши дни. Архитект на последния проект по оформлението на „Санта Мария Маджоре“ е Фердинандо Фуга.
В „Санта Мария Маджоре“ за първи път са осветени славянските богослужебни книги и славянският език е обявен за литургичен. В базиликата се намира паметна плоча на Св. св. Кирил и Методий.
== Интериор ==
Ред 65:
* Johannes G. Deckers: ''Der alttestamentliche Zyklus von Santa Maria Maggiore in Rom. Studien zur Bildgeschichte'' (= ''Habelts Dissertationsdrucke.'' Reihe Klassische Archäologie 8). Habelt, Bonn 1976, ISBN 3-7749-1345-5.
* Heinz-Joachim Fischer: ''Rom. Zweieinhalb Jahrtausende Geschichte, Kunst und Kultur der Ewigen Stadt.'' DuMont Buchverlag, Köln 2001, ISBN 3-7701-5607-2, с. 295 – 299.
* Erwin Gatz: ''Roma Christiana. Vatikan – Rom – römisches Umland. Ein kunst- und kulturgeschichtlicher Führer.'' 3. verbesserte und erweiterte Auflage. Schnell + Steiner, Regensburg 2008, ISBN 978-3-7954-2054-3, с.
* Anton Henze, Kunibert Bering, Gerhard Wiedmann: ''Kunstführer Rom.'' 5. neu bearbeitete Auflage. Reclam, Stuttgart 1994, ISBN 3-15-010402-5, с.
* Silvia Montanari: ''Die Papstkirchen in Rom. Auf den Spuren päpstlicher Grabstätten.'' Bonifatius, Paderborn 1994, ISBN 3-87088-820-2, с.
* Gerhard Wolf: ''„Salus Populi Romani“. Die Geschichte römischer Kultbilder im Mittelalter.'' VCH, Acta Humaniora, Weinheim 1990, ISBN 3-527-17717-5.
| |||