Малешево: Разлика между версии

'''Малешево''', '''Малешевия''' или '''Малешевско''' (понякога '''Малешово''' и '''Малешовско''', рядко '''Малеш''') е [[историко-географска област]] в югоизточната част на [[Северна Македония]].

 

Областта Малешево представлява малка [[котловина]] по горното течение на река [[Брегалница]], оградена от изток от планините [[Малешевска планина|Малешевска]] и [[Влахина]], от север от планината [[Голак (планина)|Голак]], [[Беаз тепе]] и [[Кадийца]] (Огреяк или Буковик), от запад от планината [[Плачковица]] и от юг от [[Огражден]]. Котловината е на надморска височина от около 700 метра и има повърхност от 192 квадратни километра.

 

Южната част на Малешево обхваща територията на Община [[Берово (община)|Берово]] (с изключение на село [[Дворище (община Берово)|Дворище]]), а северната по-голямата част от територията на Община [[Пехчево (община)|Пехчево]]. Център на Малешево са градчетата [[Берово]] и [[Пехчево]], а в областта освен тях влизат още 12 села: [[Будинарци]], [[Владимирово (община Берово)|Владимирово]], [[Мачево]], [[Митрашинци]], [[Ратево]], [[Русиново]], [[Смоймирово]] от Община Берово и [[Негрево]], [[Робово (община Пехчево)|Робово]], [[Умлена]] и [[Чифлик (община Пехчево)|Чифлик]] от Община Пехчево.

 

Първото споменаване на Малешево е в грамота на император [[Василий II Българоубиец]] от 1019 година, в която на епископа на Моровизд (днешното село [[Мородвис]]) се признава правото да има в Моровизд, в [[Козячия|Козяк]], в [[Славище]], в [[Еленово (област Благоевград)|Еленово]], в [[Луковица (Община Македонска Каменица)|Луковица]], [[Пиянец]] и Малешево 15 клирици и 15 парици. За град Малешево споменава в своята „География“ и прочутият арабски географ от XII век [[Мохамед Ал-Идриси|Ал Идриси]], според който в покрайнината Малешево (по течението на река Брегалница) през XI—XII в. има много овощни дървета, прекрасни градини и много земеделски култури. <ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>

 

През 1893 година в Малешево прониква сръбската пропаганда, но християнските села в областта остават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според сръбския войвода [[Василие Тръбич]], въпреки наличието на сръбски училища, в края на XIX и началото на [[ХХ век]], малешевци са „отровени българи“.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаjи воjводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 19.</ref>

 

 

Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Малешево е [[тракийски език|трако]]-[[илири]]йска и може да се свърже с [[албански език|албанското]] [[Малесия]], което означава ''планинска земя'' или с думата ''малези'', което означава ''черна планина''.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref>

 

* [[Осоговия]]

 

* [http://promacedonia.com/vk_1/vk1_a_30.html Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“]

 

<references/>