Аркадий Столипин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м http(s) линк- в [] скоби
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|офицер
{{Биография инфо
| име = Аркадий Столипин
| портрет = Stolipin Arkadij Dimitrievich.jpg
| описание = Рускируски офицер
| роден-дата = [[21 декември]] [[1821]]
| роден-място = Середниково, [[Русия]]
| починал-дата = [[17 ноември]] [[1899]]
| починал-място = [[Москва]], [[Русия]]
| починал-години = 77
}}
 
'''Аркадий Дмитриевич Столипин''' ({{lang|ru|Аркадий Дмитриевич Столыпин}}) е руски [[офицер]], [[генерал от артилерията]]. Участник в [[Кримска война|Кримската]] (1853 - – 1856) и [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] и управител на [[Източна Румелия]] преди влизането в сила на [[Берлински договор|Берлинския договор]].
 
== Биография ==
Аркадий Столипин е роден през 1822 г. в [[усадба]] Середниково, днешна [[Московска област]], Русия в семейството на потомствен дворянин-офицер. Той е чичо на поета [[Михаил Лермонтов]]. На 16-годишна възраст постъпва в Руската императорска армия. Служи в [[кон]]ната [[артилерия]]. Получава първо офицерско звание прапоршчик (1842) и достига до звание [[подпоручик]]. Излиза в оставка и скоро се връща в армията. Участва в Унгарския поход (1848- – 1849) и [[Обсада на Севастопол (1854-1855)|Отбраната на Севастопол]] през [[Кримска война|Кримската война (1853- – 1856)]]. Оттогава дружи с писателя [[Лев Толстой]].
 
[[Атаман]] на Уралската [[казаци|казашка]] войска (1857). Има съществен принос в развитието на гр. [[Уралск]]. Създава училища, театър, библиотека, военен оркестър, музикална школа и печатница. Съвместно с композитора [[Александър Даргомижски]] е автор на [[оперета]]та „Кети и Бети“. [[Генерал-майор]] (1859), [[генерал-лейтенант]] (1868). Напуска армията през 1869 г. Таен съветник в двора на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]]. На академическа изложба през 1869 г. са експонирани 2 скулптурни произведения на Столипин: „Главата на Спасителя“ (по описание на Флавий) и „Медал на статуята на Спасителя“.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]]. Проявява се в [[Битка при Никопол (1877)|битката при Никопол]]. Комендант на [[Никопол]] и [[Плевен]] след [[Обсада на Плевен|неговото превземане]] от [[Западен отряд|Западния отряд]]. Командир на [[Бургас]]кия отряд. В Действащата руска армия на [[Балканския полуостров]] като милосърдна сестра е и неговата съпруга княгиня Наталия Горчакова.
 
При [[Временно руско управление|Временното руско управление]] е назначен за командир на IX- и Армейски [[Корпус (формирование)|корпус]] (1878). Генерал-губернатор е на [[Източна Румелия]] и [[Адрианопол]]ския санджак (1878- – 1879). По силата на [[Берлински договор|Берлинския договор]] урежда устройството на автономната област Източна Румелия и съдейства за българския характер на нейното управление.<ref>Освободителната война 1877- – 1878, С., 1986, с. 166</ref>
 
След завръщането си в Русия е командир на [[Гренадир]]ския корпус (1886). Генерал от артилерията и генерал-адютант. Член на Александровския комитет на ранените (1889). Комендант на [[Московски Кремъл|Московския Кремъл]] и придворен обер-камерхер (1892) до смъртта си през 1899 г.
Line 32 ⟶ 29:
== Източници ==
<references />
{{нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Столипин, Аркадий}}
[[Категория:Руска аристокрация]]