Иконографска схема: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 2 години
м
Св.св. -> Св. св.
м (интервал след точка в текст)
м (Св.св. -> Св. св.)
Ако църквата е манастирска, в южната и северната страна до Олтарната апсида може да има Певници – по време на служба там монасите пеят, докато свещенника изпълнява църковния ритуал. В Иконографската програма това място е специално – тази предиконостасна стена е свещена. В южната Певница се изобразява '''Патронът на храма''', а в северната – композицията '''„Дейсис“''' („Моление“). В някои случаи (по-рядко) срещу „Дейсис“, вместо патрона на църквата, могат да бъдат изобразени светците '''Петър и Павел''' в „Целувката на мира“ – това е целувка между Апостолите при Възкресението, когато се казва „Мир Вам“. Този ритуал се е запазил и при Пасхата – при изречението „Мир Вам“, богомолците се прегръщат и целуват. В долния регистър се изобразяват '''светци-войни''' и '''мъченици''' в цял ръст.
 
Западната стена на наоса има почти същата значимост и „свещеност“ като Олтара, затова нейната Иконографска програма е също толкова строго регламентирана. От двете страни на входа се изобразяват светците '''Петър''' и '''Павел''', а ако те са изобразени заедно в една композиция от едната страна, на срещуположната се изобразяват '''„Св. Свсв. Константин и Елена“''' в прави фронтални образи, държащи голям Кръст – според легендата, това е Светият Кръст, който те са донесли от Голгота и на който е бил разпнат Исус Христос. Образът на Св. Елена и образи на Жени-Мъченици, които може да бъдат изписвани върху Западната стена на Наоса, показват мястото на жените, ако те изобщо са допускани вътре (това обикновено се е случвало, когато църквата няма Притвор). Ако на това място (Западната стена) не са изобразени „Св. Свсв. Петър и Павел“ или „Св. Свсв. Константин и Елена“, биват изобразявани '''„Св. Архангели Михаил и Гавраил“''', като Св. Архангел Гавраил е представен държащ свитък. Освен тези фигури, върху западната стена на наоса могат да бъдат изобразени '''Монаси-Отшелници''','''Стълпници''', често те също държат свитъци с назидателни текстове („Безмълвствувай и ще се спасиш“ и т.н.). Обикновено те се изобразяват в притвора, но може и в наоса, ако църквата няма притвор.
 
Следващият, по-горен регистър в наоса – „към Небето“, и при сцените, и при писане, още от гръко-римско време е утвърдено, да се извършва от ляво – на дясно. Действието в '''„Благовещение“''' започва от север – на юг, „Благовещението“ е начало – първи сюжет, от който започва изписването на сцените в наоса и то продължава логично върху южната стена с композиции, свързани с живота на Христос. Като винаги, първа от тях – непосредствено до Иконостаса, е '''„Рождество Христово“'''. Следват останалите сцени от '''Христологичния цикъл''' – общо взето до '''„Страстите“''', защото „Страстите“ обикновено се изобразяват върху северната стена. Ако храмът е с по-големи размери или цикълът е по-пълен, изписването на тези сцени може да бъде развито върху два регистъра, като е спазено правилото за движение – да се „пише“ от ляво-на дясно. Отново сцените се редуват от източния дял на южната стена към източния дял на северната стена, като завършват с '''„Възнесението“'''.
За разлика от Светците-мъченици в наоса, които са загинали и изкупили греховете си с мъченическа смърт, образите на монаси в притвора имат не толкова сериозна „натовареност“. Те изкупуват или избягват греховете си по друг начин – с пост и молитви, с праведен живот посветен на Господ. Същото е и при образите на Стълпници – Стълпникът прекарва целия си живот качен върху някой стълб, далече от плътските изкушения в пост и молитви. За разлика от Монасите и [[Исихазъм|Исихастите]], които имат свое братство, общежитие, Пустинниците и Стълпниците са извън монашеския живот. В притвора, освен тези изображения, може в долния регистър да бъдат изписани '''сцени от житието на Светеца-Покровител на храма''' – като фриз или житиен цикъл. Целият цикъл може да не бъде във фриз, а да се помести върху източната стена на притвора над входа към наоса.
 
Освен сцени от житието на Светеца-Покровител или Патрон на храма, може да се изобразят и такива от '''Богородичния цикъл''' („Акатист Богородичен“), химни, върху свода на притвора в медальони могат да бъдат изобразени '''Богородица''' или '''Св. Йоан Кръстител''', '''VII и VIII Вселенски събора''' (в църквата „Св. Свсв. Петър и Павел“ в Търново).
 
Освен тези цикли, в притвора може да бъдат изписвани големи композиции като '''„Страшният съд“''' или '''„Апокалипсис“''', разгърнати върху цялата стена (в църквата на Драгалевския манастир) – съгрешилите ще гледат тази композиция, затова нейното място е в Притвора.