Разлика между версии на „Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг“

м
интервал след точка в текст; козметични промени
м (Леки корекции на предишната редакция)
м (интервал след точка в текст; козметични промени)
 
== Биография ==
Роден е на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. Забележителен е фактът, че получава позволение да бъде приет в университета едва на 15 годишна възраст, въпреки че няма навършените нужни 20 години, за да постъпи. След две години обучение, през октомври [[1798]] г. на 23-годишна възраст, Шелинг бил призован към университета в Йена като изключителен (т.е. неплатен) професор по философия. Шелинг бил в близък контакт с Йохан Волфганг фон Гьоте, който оценява поетичното качество на натурфилософията, четейки Von der Weltseele. Като министър-председател на херцогство Сакс-Ваймар Гьоте поканил Шелинг в Йена. От друга страна, Шелинг не бил съпричастен към етичния идеализъм, присъщ за работата на Фридрих Шилер, другият стълб на Ваймарския класицизъм. По-късно, в Шорлинг (Vorlesung über die Philosophie der Kunst) (Лекция за философията на изкуството, 1802/03), разглежда теорията на Шилер за възвишеното.
 
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където е назначен за ръководител на философската катедра и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.
 
=== Берлински период ===
Общественото внимание е силно привлечено от тези неясни намеци за нова система, която обещава нещо по-позитивно, особено в отношението към религията, отколкото очевидните резултати от учението на Хегел. Появата на критики от личности като Дейвид Фридрих Щраус, Лудвиг Фойербах и Бруно Бауер и очевидното разединение в самата хегелианска школа изразяват нарастващото отчуждение от доминиращата тогава философия. В Берлин, щаб-квартирата на хегеляните, това се изразява в опити да се получи официално от Шелинг въвеждането на новата система, която той има разработена. Осъществяването на желанието се случило чак през 1841 г., когато назначаването на Шелинг за пруски личен съветник и член на Берлинската академия, му дава право, което също е и изискано от него, да изнася лекции в университета. През 1845 г. преустановява предоставянето на всякакви публични курсове.
 
= Академична дейност =