Йоан Кукузел: Разлика между версии

Роден е вероятно от смесен брак нейде из околностите на [[Драч]], тогава във [[Византийска империя|Византийската империя]] в последните десетилетия на XIII век. Получава своето образование в императорското певческо училище в [[Константинопол]], [[Византия]]. След това отива в [[Света гора]], където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (''κουκιά καί ζέλια''), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Прекарва основната част от живота си в [[Света гора]], в манастира [[Велика Лавра|Великата Лавра]]. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото [[Невма|невмено нотно писмо]].

 

 

Музикалната дейност на Йоан Кукузел е твърде значима и популярна, макар че не всички ръкописи, съдържащи негови творби са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му. Запазени са много негови изображения, които подчертават неговата популярност.