Разлика между версии на „Иван Александър“

редакция без резюме
м (интервал след точка в текст)
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си [[Теодора Басараб]], дъщеря на войводата на Влашко - [[Басараб I|Иванко I Басараб]], и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир.
 
Интересен е въпросът с името на покръстената еврейкаТеодора, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Сара. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания.Тя е с български произход.
 
При управлението на Иван Александър през страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на османските турци в последните десетилетия на века.
Както и [[Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[исихасти]]те – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Св. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царското семейство по коляното на видинските му роднини, става пръв помощник на основателя на [[исихазъм|исихазма]] св. [[Григорий Синаит]]. Той два пъти се среща с Иван Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Велико Търново|Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' той води борба с ересите като главен изобличител на [[адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[юдеи|юдействащите]]. Два събора ([[1350]] и [[1360]] г.) против тях са свикани от царя. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“.
 
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
 
Търговските отношения с [[Венеция]], [[Дубровник]] и [[Генуа]], както и просветният живот по времето на Иван Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на Иван Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската [[архитектура на Търновската художествена школа|архитектурна]] и [[живопис на Търновската художествена школа|живописна]] школа.
Като деспот на [[Ловеч]] е женен за [[Теодора Басараб]], дъщеря на влашкия войвода [[Иванко I Басараб]]. От този брак има трима сина и една дъщеря:
* [[Михаил Асен]], женен за [[Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)|Ирина]], дъщеря на византийския император [[Андроник III Палеолог]]
* [[Иван Срацимир]], женен за [[Анна Басараб|Анна]], дъщеря на влашкиябългарския войвода [[Никола Александър Басараб]]
* [[Иван Асен IV]], женен за влашка принцеса
* [[Василиса Шишманина|Василиса]].
 
Първородният му син [[Михаил Асен]] е обявен от баща си за „съцар“ и трябвало да го наследи на престола, но загива в [[Битка при Ихтиман (1355)|битка с турците]] около София през 1355 г., преди да го наследи.
 
Иван Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени през [[1345]] г. за еврейкаТеодора-Сара, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Няма извори, които да показват какво е нейното име преди покръстването; предполага се, че предишното ѝ име е Сара,но няма сигурни доказателства за това. Тя е майката на:
* [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1396]]), женен за българката Кира Мария, а по-късно за Драгана (дъщеря на сръбския княз Лазар);
* [[Иван Асен V]];
Анонимен потребител