Одрин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст; козметични промени
м Св.св. -> Св. св.
Ред 63:
В новата история особено значение има [[Обсада на Одрин (1912-1913)|обсадата на Одрин]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913). Гарата на Одрин [[Караагач (Одрин)|Караагач]] е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на [[29 октомври]] [[1912]] г. На [[13 март]] [[1913]], крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.
 
В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище<ref name="kroraina">[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html Коста Николов Спомени на един екзархийски учител, С 2001]</ref> прераснало в [[Одринска българска мъжка гимназия]] с пансион, [[Одринска българска девическа гимназия|българска девическа гимназия]] с пансион<ref name="kroraina"/>, [[Одринска българска католическа гимназия|българска католическа гимназия]] на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Свсв. Кирил и Методий“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/pm3/pm_galerija.html Панайот Маджаров, Да положиш душата си за народа, ИК Ваньо Недков, 2007]</ref> До [[1913]] г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]], в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ и „[[Св. Свсв. Константин и Елена]]“. Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“.
 
== Население ==
Ред 130:
Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.
 
Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква „Св. Свсв. Константин и Елена“. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги“. Продължител на делото на бай Филип сега е неговият син Александър Чъкърък, настоящият свещеник в храма.
 
През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започват. Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г. в присъствието на множество български и турски официални лица от Русенския митрополит Неофит.