Влашко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 7:
 
== История ==
Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[Тема (Византия)|тема]] [[Паристрион]], но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествиятабългарите наи [[печенеги]],от [[кумани]]племената и [[узина печенеги(българско племе)|узи]],кумани, които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население.
В [[Античност]]та на територията на Влашко от [[107]] до [[256]] г. <ref> формално провинцията е ликвидирана от имп. [[Аврелиан]] в 272 г., а населението е евакуирано южно от Дунав от дн. Поморавие до Тесалия, като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица [[София|Сердика]]</ref>(за 149 години) съществува римската провинция [[Дакия (провинция)|Дакия]], наречена по името на [[траки]]йското племе [[даки]], което е населява тези земи от дълбока древност.
 
Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[Тема (Византия)|тема]] [[Паристрион]], но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на [[печенеги]], [[кумани]] и [[узи (племе)|узи]], които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население.
 
С възстановяването на [[Втора българска държава|България]] при [[Асеневци]], земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на [[13 век]] [[Францискански орден|францисканският]] монах и пътешественик [[Вилхелм де Рубрук]] пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар [[Михаил II Асен]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), София 1940, с. 373 – 374.</ref>
Line 15 ⟶ 13:
След [[12 век]] според византийски, български и унгарски извори Влашко е гранична военна област на българската държава. В нея са назначавани [[княз]]е или войводи (военни управители) и няма [[цар]] или [[крал]] като монарси, както е при съседните независими държави. От този период са и известните влахо-български грамоти на местните феодали.
 
От [[1330]] г. след победата в [[Битка при Посада|битката при Посада]] на [[Басараб I|Бесараб I]] Влашко е фактически самостоятелно [[княз|княжество]]. Но получава самодържавен статут при управлението на неговия син Йоан Никола Александър воеводвоевода<ref><u>Генчева, Сн.</u> Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, стр. 20 – 25</ref>. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431 – 1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула,български болярин от Асениевата династия''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло зависима от Османската империя. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1394]] г., Влашко става [[васал]]но на турците княжество, по време на [[Мирчо Стари]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.
 
През [[1600]] г. за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година.
 
От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[гърци]]-[[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкотобългарското влашко население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през [[1821]] г. след революцията, водена от [[Тудор Владимиреску|Тодор Владимир]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от султана княз ([[каймакам]]) на Влашко. През [[1831]] г. е приет Органически устав на Влашко, а през [[1859]] г. заедно с Молдова образуват „[[Обединено княжество Влашко и Молдова|Обединеното княжество Влашко и Молдова]]“ начело с [[Александру Йоан Куза]],чужд шпионин. На [[24 декември]] [[1861]] г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава [[Румъния]], но Румъния постига независимостта си едва след края на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската освободителна война]] през [[1877]] г. затова в румънската история тази война е наречена ''„[[Румънска война за независимост|Войната за независимост]]“''. До края на съществуването му в 1859 – 61 г. официалният език на църквата и администрацията е [[Старобългарски език|старобългарският]] език и неговата азбука – [[кирилицаКирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахобългаро-молдовсият език]]влашкия да се романизиралатинизира.
 
По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските-революционери и въобще на свободомислещите българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната и така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]] е негов секретар, в Гюргево е учреден [[Гюргевски революционен комитет]] вдигнал [[Априлско въстание|Априлското въстание]].