Свежен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x тире-числа, запетая (ползвайки Advisor) |
м Св.св. -> Св. св. |
||
Ред 28:
Селото е основано през [[14 век]]. Смята се, че първите му заселници са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича ''Аджар'', което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18 – 19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър]] според една от версиите. Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата „Св.
[[Файл:Daskal Philip.PNG|мини|upright|Страница от Псалтира на даскал Филип]]
Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през [[1876]] г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на [[Сюлейман паша]]. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците на клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.
| |||