Черничево (област Кърджали): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без 'досега', неактуално
м интервал след точка в текст
Ред 27:
В процеса на разпадане на [[Римска империя|Римската империя]], Родопите станали съставна част от [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] с център [[Константинопол]]. Около 4 век след Рождество [[Христос|Христово]], въпреки множеството варварски нашествия и миграциите по различни поводи, в [[Родопи]]те все още е съществувало значително тракийско население. Известно е, че около [[400]] г. в планината пристигнал [[епископ]] [[Никита Ремесиански]], от града [[Ремесиана]], между днешните градове [[Ниш]] и [[Бяла паланка]] в [[Сърбия]]. Той е мисионерът, пръв провел масово проповядване на християнството сред траките в Родопите. Изглежда, че действително работата на Ремесианския епископ е била плодоносна. Павлин, животоописателят на Никита, съобщава, че в резултат от мисионерската му дейност, Родопите се изпълнили с монашески килии. През [[514]] г., когато по сведение на съвременници, [[император]] [[Анастасий]] искал да подкрепи [[ерес]]та на [[евтихианство]]то, бесите се намесили с оръжие за защита на [[православие|православното християнство]]. През 7 в. родопските земи били включени в 11 [[епархия|епархии]]. Нови етнически и културни промени в Родопите настъпват с появата на ''славяните''.
 
Нямаме точни сведения кога [[славяни]]те са се установили за постоянно в района на Черничево. Сериозното затруднение за точно определяне на периода на славянското заселване идва от липсата на достатъчно [[археология|археологически]] находки. Както отбелязва византийският хронист [[Прокопий Кесарийски]] (ИБИ. т.3, История на войната, стр.132), „''те /славяните/ живеят в бедни колиби и много често променят своите жилища''“. Към това трябва да се прибавят и погребалните обичаи на старите славяни, които не са оставили гробища, защото практикували трупоизгарянето. Следователно при датирането на славянското заселване в този край на Балканите трябва да разчитаме на друг анализ. Според Й.Заимов (Заселване на българските славяни на Балканския полуостров, С., 1967), Родопите са „''едни от най-рано заселените със славяни области в днешните граници на България''“, а като аргумент ученият изтъква голямото сходство между родопските и солунските говори (а Солунската област е сред най-рано заселените от славяни). През [[1980]] г. при разкопките на славянското селище до с. Седларе, [[Момчилград]]ско, е открита славянска керамика от 7 в. Може да се смята за сигурно, че към 8 в. Родопите, както и останалите европейски владения на [[Византия|Ромейската империя]], са вече славянска [[етнос|етническа]] област, за което свидетелства и [[константинопол]]ският [[император]] [[Константин Багренородни]]: „''цялата земя се пославянчи и стана варварска''“. Може да се допусне с относително голяма увереност, че славяните, живеещи в района на Черничево, са родственици на [[смоляни]]те, живеещи в Средните и Западните Родопи и на [[мърваци]]те, населяващи [[Драмско]] и [[Серско]]. Постепенно сред славяните в Източните Родопи навлиза християнството – от една страна, поради общуването и смесването (сключването на смесени бракове) със завареното тракийско население, а от друга, поради влиянието на византийската [[църква|църковна]] организация. С приемането на християнството, славяните започват да прилагат християнските погребални ритуали. Най-старите християнски некрополи на славяните в Източните Родопи са датирани от средата на 8 век. В района на с. Черничево са открити 5 средновековни християнски некропола, а в района на с.[[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] – 6.
 
В епохата на [[Средновековие]]то в политическо отношение Родопите са област на оспорвано влияние между българи и ромеи. В различни периоди Източните Родопи са носили различни имена – Славееви гори (това име е общо за цялата планина), Ахрида и Мора. Битката за надмощие се е водила с променлив успех. Най-големите си победи българската държава постига при управлението на [[цар]]ете [[Симеон Велики]], [[Калоян]] и [[Иван Асен]]. Особено внимание трябва да се отдели на военните кампании на Калоян. Той е владетелят, най-активно действал в района на Черничево и Източните Родопи. През месец юни [[1206]] г. Калоян обсажда [[Димотика]], като се ползвал от подкрепата на планинците, живеещи западно от ромейския град. След няколко дни, както съобщава един от хронистите на тези събития, [[Жофроа дьо Вилардуен]], [[Латинска империя|латинската]] армия на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] тръгнала от [[Цариград]] към Димотика, за да помогне на обсадения град. Латинците били предвождани от [[регент]]а на империята, [[Хенрих Фландърски]], който замествал пленения си брат [[император]] [[Балдуин Фландърски]]. Калоян предпочел да не влиза в открит бой и отстъпил към Източните Родопи, а латинците го последвали в планината. Вилардуен пише: „''А Йоанис [Калоян] се махна и язди назад към своята страна. Те [латинците] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни...''“ Месторазположението на Фраим не е ясно установено и има различни предположения, но най-убедителното гласи, че това е [[крепост]]та, разположена край мястото, където река [[Крумовица]] се влива в [[Арда]]. Известният историк [[Васил Златарски]] предполага, че Калоян се е оттеглил по долината на река [[Арда]], което значи, че е бил в непосредствена близост, а вероятно и в близки взаимоотношения с българите в Черничевско. Неслучайно в края на август същата година българската войска се връща и превзема Димотика.
Ред 36:
 
=== Османско владичество ===
В епохата на османското владичество с. Черничево е включено в състава на административна единица, наречена [[кааза]] [[Султан ери]]. Населението е облагано с тежки данъци, особено данъкът [[джизие]], или още „харадж“, който е бил задължителен за немюсюлманите в империята. Друга тегоба за местните хора е т.нар „кръвен данък“ – насилственото отвеждане на малки момчета, които били превръщани в [[еничари]]. Имало е и ислямизационни процеси, при които част от населението приело [[ислям]]а, поради насилие или поради икономически причини. Поради насилствена [[ислямизация]], в Дунята се преселил един [[бежанци|бежански]] [[Род (общност)|род]] от [[Родопи|Средните Родопи]], от [[Смолян]]ско. Самото Черничево също е подложено на насилствено [[помохамеданчване]], но голяма част от тукашните българи християни успели да запазят религията си. Във връзка с тези събития [[Борис Дерибеев]] в книгата си „Ахрида“ преразказва едно впечатляващо старо предание за избиването на християни от Дунята в местността „Харадж еледи“. Поради немотия, те не можели да платят данъка [[джизие]], но отказвали да приемат и предложената им от османските чиновници алтернатива – да се помюсюлманчат. За наказание били изклани. Всяка година в деня на клането /[[четвъртък]] преди [[Петдесетница]]/ мюсюлманите от селото отивали на лобното място, палели свещи и колели курбан в памет на покойните си съселяни /в някои случаи – и роднини/. В подкрепа на преданието може да се приведе един цитиран от [[Любомир Милетич]] [[султан]]ски [[ферман]] относно данъка „харадж“: ''„Да се събира този данък с най-голяма строгост и който иска да се освободи, нека премине в исляма, а който не иска – да плати или да се погуби“''. Възможно е също християни от селото да са се изселили в определен момент поради натиск и насилие, както се е случвало и в други части на Родопите. В периода на турското владичество местното българско [[християни|християнско]] население в [[Родопи]]те често се бунтувало и оказвало съпротива на поробителите. В [[Златоград]]ския край такъв бунтовник бил прочутият народен [[герой]] [[Дельо войвода]], а в района на Черничево – [[хайдутин]]ът [[Кольо]] (''виж по-долу [[Народна песен|народните песни]] от с. Черничево''). Местното название на българите-мохамедани в района е [[ахряни]]. В миналото броят на българите-християни и българите-мюсюлмани в селото е бил сравнително еднакъв. Въпреки различието в религията, и двете общности говорят един и същ много приятен за ухото старинен родопски [[диалект]], който принадлежи към [[рупци (етнографска група)|рупските]] говори.
 
=== Възраждане и освободителни борби ===
Ред 59:
Другата религия се изповядва от около триста години – [[ислям]]. Има [[джамия]], в която вярващите българи-мюсюлмани се молят. Основно доказателство, че преди [[ахряни]]те са били християни, е езикът, но съществуват и други свидетелства за това. Така например фактът, че има християнски род Пехливанови, чиито ниви граничат с мюсюлманския род Пехливанови. Някои от земите на християнския род Чавдарови също са имали обща граница със земите на мюсюлманския род Чавдарови. В землището на селото има само едно старо мюсюлманско гробище, което подсказва къде прадедите на днешните мюсюлмани са погребвали своите близки.
 
Днес мюсюлманството е водеща религия както в с. Черничево, така и в околността. Хората от различни етноси и религии живеят в разбирателство и мир.
 
== Обществени институции ==
Ред 91:
'''Иван Величков''' – [[българи|български]] [[православие|православен]] [[свещеник]], бежанец от [[Драма]], в [[Егейска Македония]], след [[гърци|гръцката]] [[окупация]] на областта, последвала Първата световна война. В Черничево, наред с духовната си дейност, отец Иван развива и активна просветна и социална дейност, която го превръща в най-авторитетната и значима фигура в селото през 20-те, 30-те и 40-те години на [[20]] век През [[1927]]-[[1929|29]] г. по негова инициатива е построено голямо училище, каквото, според очевидци, нямало дори в околийския център [[Крумовград]]. По негова инициатива е създаден разсадник за овощни дръвчета и се въвежда модерното овощарство със селектирани облагородени видове. Свещеник Иван Величков превел турското име Дутли на български като Черничево, както официално се нарича селото от [[1930]] г.
 
'''Станко Ангелов Станков''' (21.06.1907 – 07.07.1983) – един от най-известните черничевци в новата история на селото. Станко Станков е по-големият син на Ангел и Златка Станкови. През [[1913]] г. баща му и брат му Павел са убити при разорението на селото от [[башибозук|башибозуците]], а самият той се спасил по чудо. Известен е като пчелар и овощар. Станко и съпругата му Стойка (буля Станковица, дъщеря на Георги Арнаудов) имат три деца: Златка, Ангел и Тянка. Като [[кмет]]ски наместник на с. Черничево по време на гражданската война в [[Гърция]] в края на 40-те години на [[20]] век, Станко Станков е давал подслон на гръцки партизани, воюващи на страната на гръцката комунистическа партия /подкрепата на гръцките комунисти е била българска държавна политика в този период/. Заедно с Тодор Арабаджив каптират извор в близост до селото и така полагат основите на водоснабдяването в селото. Избрал е място и за най-новото християнско гробище в селото, което функционира от началото на 50-те години на [[20]] век По-късно в дома му е живял лейт. Младен Калеев – командир на местната гранична застава, геройски загинал в престрелка с гръцки деверсанти.
 
'''Младен Георгиев Калеев''' – лейтенант от [[Гранични войски]], командир на граничната застава край с. Черничево. В Черничево живеел при Станко и Стойка (буля Станковица) Станкови. Родом е от Северна България. По сведения от възрастни жители на с. Черничево, лейт. Калеев е бил [[Партизанско движение в България|партизанин]] преди [[9 септември]] [[1944]] г. Загива на [[21 август]] [[1952]] г. в престрелка с диверсанти, проникнали на българска територия, заедно с редник Илия Райков Русев. На лобното им място днес има паметник, а мястото се нарича „Калеев гроб“. Трагичното е, че броени дни преди Калеев да загине от вражески куршум, се родила единствената му дъщеря. По сведения от 80-те години, дъщерята на лейтенант Калеев е живеела в гр.[[София]].
 
'''Иван Николов Петков''' – изключително популярен черничевец, роден през 1920 г., превърнал се в емблема на Черничево в началото на [[20]] век Широко известен е с прозвището „Вазов“. Произлиза от един от най-старите родове в селото – Гиньовския род. Участвал е във Втората световна война и е ранен в Унгария. Има огромни заслуги за ремонта и поддръжката на църквата „Св. Атанасий“ в края на [[20]] в. – началото на [[21]] в., заедно със съпругата му Маринка Георгиева Петкова. Дяко Калайджиев – покойният отличен следовател в Окръжна следствена служба – Кърджали – роден в с. Черничево.
 
== Особености на местния говор ==
В с. Черничево се говори старинен български език – напевен и поетичен. Спада към групата на източнобългарските наречия.
 
Характерно за говора на Черничево е поставянето на пълен член на всички съществителни думи от мъжки род. Казва се например „Дай ми ножЪТ“, вместо съвременната книжовна норма „Дай ми ножА“.