Стефан Изворски: Разлика между версии

Стоян Изворски учи в Котел при [[Райно Попович|Райно Стоянович]] (1831 – 1832), [[Сливен]] (1837), [[Търново]] и [[Габрово]] (1839), а с прекъсвания от 1833 до 1845 във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] в [[Куручешме]], [[Цариград]]. Сам учителства в Котел (1840), където въвежда взаимоучителната метода и [[Шумен]] (1841 – 1842), където поставя началото на училищните представления. През 1849 – 50 е учител при българската църква в Цариград, където е и секретар на църковното настоятелство, както и частен секретар на [[Стефан Богориди]]. Между 1850 и 1853 е стипендиант в Петербургската духовна академия. Завръща се в Цариград, където е сред основателите и до 1859 е учител в българското класно училище „Св. Свсв. Кирил и Методий“. Тогава Изворски съставя първата учебна програма и въвежда преподаването на сравнителна граматика на руския и българския език, както и на новогръцкия и гръцкия език. Превръща се в един от представителите на т.нар. ''[[даскалска поезия]]'', като публикува собствени стихове в „Любословие“, „Български книжици“, „Цариградски вестник“ и „България“. От 1859 до 1963 просветителства в [[Тулча]], където основава българско училище, черква и читалище. След това продължава и завършва дейността си в Галац<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref>.