Шарл VII: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.203.6 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 29:
След получения титул „Дофин“, 15-годишният Шарл е принуден да избяга от Париж през май [[1418]] година, тъй като бургундите превземат града. През следващата година Шарл се опитва да сключи договор с херцога на Бургундия, срещайки се с него на моста в Пойли, близко до [[Мелюн]] през юли 1419 година. Тази среща нищо не донася, и те отново се срещат на [[10 септември]] [[1419]] година на моста в [[Монтеро]]. Херцогът оказва доверие на своя млад племенник. Хората на дофина ([[Танги III дьо Шател|Танги дьо Шател]], [[Арно дьо Барбазан]] и други) обаче зле отреагират на пристигането на херцога и за да го спрат, го убиват. Степента на съпричастност на Шарл остава доста съмнителна. Самият Шарл после предлага да поеме задължение за [[епитимия]] към сина на убития херцог, но той никога не прави това. До края на живота си Шарл се страхува от преминаване през мостове.
В младостта си Шарл се отличава с храброст и склонност към лидерство. През 1421 година, две събития подкопават неговата увереност в себе си: 1. Той е принуден с голям позор да отстъпи в сражение с крал [[Хенри V (Англия)|Хенри V Английски]]; 2. а неговите родители с [[Договор от Троа (1420)|договора от Троа]], отменят неговите права на короната като законен наследник на трона, утвърждавайки, че той е един от извънбрачните деца на своята майка.
Оскърбен и страхувайки се за живота си, дофинът Шарл приема закрилата на [[Йоланда Арагонска]], „кралица на четири кралства“ в Южна Франция. Там той е защитен от кралица Йоланда и се жени за нейната дъщеря [[Мари д'Анжу]].
| |||