Каран Върбовка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Село Каран Върбовка се намира в [[Източна Дунавска равнина|източната част на Дунавската равнина]], около 2 km на юг от река [[Черни Лом]], в малка приточна долина. Релефът е хълмист, климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите са главно [[Сиви горски почви|сиви горски]] и [[черноземни почви|черноземни]], околните гори са предимно [[бор]]ови.<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 3, стр. 341, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1982]] г.</ref>
Каран Върбовка отстои на около 39 km на юг от областния град [[Русе]], 21 km на изток-североизток от град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], 25 km на северозапад от град [[Попово]] и 14 km на югоизток от общинския център град [[Две могили]]. През селото минава общински път, който идва от север като отклонение от третокласния [[Републикански път III-5001]], водещ на запад от разклона към село [[Острица (област Русе)|Острица]] и на изток – към село [[Кацелово]]. На юг от Каран Върбовка общинският път се изкачва към [[Каранвърбовски манастир|''Каранвърбовския манастир „Света Марина“'']], като на около километър от селото минава край североизточния бряг на малък местен язовир (микроязовир) с площ към 4 ha.
[[Надморска височина|Надморската височина]] на пътя при влизането в селото от север е около 140 m, а при крайпътната чешма в южния край на селото – около 190 m. В центъра при сградата на кметството надморската височина е около 164 m и нараства на запад до около 190 m, а на изток – до 210 – 220 m.
Ред 58:
== Културни и природни забележителности ==
Изворната вода, която тече в манастира, минава през сребърни пластове на дълбочина в земните недра. Водата е лековита и най-вече помага на хора имащи проблеми с очите.
Легендата гласи, че един безоблачен, горещ юлски ден турчинът собсвеник на нивата в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, но по пътя стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и о чудо...! Всъщия миг детето прогледнало. По-късно стари свещеници пояснили, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва, че там ще има място за настаняване на болни. Признателните християни издигнали храм в нейна чест. Изворът се намира в църквата на девическия манастир „Света Марина“ край с. Каран Върбовка, община Две Могили, Русенска област.
| |||