Маджарските набези продължават много десетилетия. Маджарите използват обсадни машини при нападението си срещу [[Аугсбург]] на 8 – 9 август, чиято защита се превръща в стратегическа и за други региони на Източната Франкска държава.
Маджарското нашествие се случва по време, когато Ото току-що е потушил бунт във [[Франкония]]. [[Венди|Славяните]] по долното течение на [[Елба]] се раздвижват, което принуждава Ото да остави повечето от саксонците си у дома. Той свиква 10 000 души да спрат нашествениците. Според Видукинд войската на Ото се състои от осем отряда (''legiones''): три от Бавария, два от [[Швабия]], един от Франкония и един от [[Бохемия]] (под водачеството на дук [[Болеслав I Страшни|Болеслав]] I). Осмият отряд, командван от Ото и малко по-голям от другите седем включва саксонци, тюринги и личната гвардия на краля. Ото прекосява р. [[Лех]] северно от [[Аугсбург]] и тръгва надолу по източния бряг в опит да пресече пътя за отстъпление на маджарите към Панония. Маджарите научават за напредването на Ото и вдигат обсадата, за да го пресрещнат. Голяма блокираща сила е разположена на пътя на франкските воини на Лехското поле, а на източния бряг на реката е оставена ударна сила, чиито заповеди са да прекосят реката зад франкските воини и да ги ударят в гръб.
