Първа мароканска криза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м току що --> току-що
Ред 19:
След края на Първата световна война [[Адолф Хитлер]] пише в произведението си „[[Моята борба]]“, че по времето на първата мароканска криза германското държавно ръководство и дипломация изпуска своя „златен шанс“ да извади Франция веднъж завинаги от „[[голямата игра]]“ и да наложи германска доминация над Европа, а и над света. Той нарича [[кайзер]]а „пълен идиот“, заради неговата [[външна политика]] в началото на 20 век.
 
Според него, Руската империя няма геополитически интереси в тази част на света, и предвид ангажираността ѝ в [[Руско-японска война|руско-японския конфликт]] в [[Далечен изток|Далечния изток]], в никакъв случай не би пристъпила към военна намеса в подкрепа на съюзничката си Франция при положение, че се било пристъпило към реализацията на [[план Шлифен]] по времето на първата мароканска криза. Великобритания също не би се притекла на помощ на Франция, понеже току -що излязлата от т.нар. [[блестяща изолация]] Британска империя изпратила целия си боен флот в тихоокеанския басейн, предвид на бушуващия там руско-японски конфликт.
 
Според [[Карл Хаусхофер]] – [[ментор]] на най-видните германски политически затворници в периода между двете световни войни – германското държавно ръководство и дипломация проявили в онзи момент липса на елементарна геополитическа култура, довела и до загубата на Германия в Първата световна война.