Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Inctructor (беседа | приноси) |
|||
Ред 961:
Вашингтонското съглашение договаря, че за компенсация на отказа от дострояването на всички заложени до Първата световна война линкори, Франция ще може да започне строителството на един линкор през 1927 г. и на още един през 1929 г<ref name="В1">{{cite|автор = Dulin R., Garzke W.|заглавие = British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II|място = London|издателство = Jane's Publishing Company, Ltd.|дата= 1980|pages = 34|isbn = 0-7106-0078-X}}</ref>. Към проектирането на новите капитални кораби французите пристъпват през 1926 г.<ref>{{cite|автор = Сулига С.|заглавие = «Дюнкерк» и „Страсбург“|място = М|издателство = Цитадель|дата= 1995|страници = 4}}</ref>, създавайки проект за линеен крайцер с водоизместимост 17 500 тона. Кораба трябва да е въоръжен с осем 305-мм оръдия, да развива скорост до 36 възела, но неговото брониране се разчита само за защита от огъня на тежките крайцери<ref name="В1"/>.
[[Файл:Alsace.svg|мини|250px|Линкорът „Елзас“]]
На последващия ход на програмата повлиява известие за предполагаемото строителство в Германия на корабите от типа „Дойчланд“. Вече френският флот желае да получи бойни единици, способни да настигнат и гарантирано да унищожат „джобните линкори“<ref>{{cite|автор = Dulin R., Garzke W.|заглавие = British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II|pages = 35}}</ref>. Проекта е подготвен към 1931 г. и на 19 юли 1931 г. френският [[парламент]] санкционира построяването на „Дюнкерк“ независимо от съпротивата на депутатите, предпочитащи да харчат средствата за [[Линия Мажино|линията Мажино]]. Обаче когато [[Бенито Мусолини]], през 1934 г., обявява за италианските планове за строителството на нови линкори, парите за втория кораб от типа „[[
Корабите от типа „Дюнкерк“ стават първите линкори от ново поколение<ref>{{cite|автор = Сулига С.|заглавие = «Дюнкерк» и „Страсбург“|страници = 1}}</ref>. Те се отличават с въоръжение, разположено в носа, в четириоръдейни кули, наличието на универсална артилерия, добра противоторпедна защита, висока скорост на хода. Заедно с това, проекта, създаван в условията на политически и финансови ограничения, има и редица сериозни недостатъци, главният от които е относително слабата им бронева защита, неспособна да противостои на тежките снаряди<ref>{{cite|автор = Dulin R., Garzke W.|заглавие = British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II|pages = 68}}</ref>. Макар във френския флот „дюнкерците“ да се числят за линкори, фактически те са линейни крайцери и не са пригодни за бой с пълноценните линкори<ref>{{cite|автор = Сулига С.|заглавие = «Дюнкерк» и „Страсбург“|страници = 31}}</ref>.
| |||