Старобългарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ш; раздел Вижте също е за подобни статии от У, местя посочената препратка към Външни препратки |
м Вмъкване на абзац за Изграждане и формиране на старобългарския език. Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 44:
С времето, единия старобългарски език почнеше да се дроби. Разговорните елементи проникваха в този абсолютно книжовен език един след друг. Във всяка страна която е приела езика, неговото влияние, макар да беше много силно, все пак се поддаваше на натуралните процеси. Евентуално, към времето когато Европа се вдигаше от феодализма (15-ия век), имало е три редакции на езика: българска, сръбска, и руска. Българска редакция на езика тогава вече беше за българите един чужд език, който изискваше специална подготовка, защото падежи вече прилично бяха се распали. В Сърбия, църковния език служеше за църквата; простия пак народ, както и в България, най-често не можеше да чете, а подчинението на Турция правеше трудности за престижа на славянския език. Сръбската редакция е дала да се знае за нея когато, след завоюването на Сърбия от турците, сръбските духовници отидоха в Русия, носейки със себе си много текстове на своя език; това често се нарича „второто южнославянско влияние“ на руския език. В Хърватия, където църковния език все още се пишеше на глаголица, негово употребление в светски цели не е било разпространено. В Русия, езикът беше по-близък до говорния език отколкото в Сърбия и България и имаше по-добро начало. Неговото влияние беше силно и важно. Гражданските кръгове още във времето на [[Иван Грозни]] са се служили с говорен език който беше настояща смес на източнославянски руски език и един потомък на старобългарския. Много руски паметници от това време са писани на църковен език, и предполага се, че той се е говорил в градовете от аристокрацията. [[Александър Курбски]], предател на Иван Грозни, когато пишеше писма и ги изпращаше на Грозни, използваше от 70 до 80% църковни думи. -->
== Изграждане и формиране на старобългарския език ==
Докато за историята на българския език и българските народни говори, за славянското и индоевропейското стравнително-историческо езикознание езикът на старобългарските паметници има значение като отражение на един народен език, говорен от древно славянско население през Средновековието, то за историята на книжовните езици, за историята на културата и литературата старобългарският език представлява голям интерес като език на една стара писменост. Старобългарският език, след старогръцкия и латинския, е третият език, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослучжението, администрацията, на който е била създадена поезия, философска, научна и юридическа литература. Създаден на народна основа, старобългарският език като всеки книжовен език е трябвало да бъде обогатен и приспособен да изпълнява сложни функции. Нужни са били нови думи за абстракни понятия, нужни са били и много нови религиозни, философски, научни, морално-етични, административни термини. Обогатяването на народния език е ставало главно по три начина:
# ''Обогатяване с ново значение на съществуващи народни думи''. Така например думата просвѣщение първоначално е имала конкретното значение 'осветяване, просветване'. В старобългарските паметници откриваме само нейното абстрактно значение. В нов смисъл се употребяват многобройни подобни думи, най-често отглаголни съществителни: създание, прѣложение 'превод', знамение. В християнски се е променило значението на думи като небо, отьць, мѫченикъ, правьда, отъпоущение и др.
# ''Заемане на чужди думи''. Една голяма част от старобългарската книжнина представя преведена от гръцки църковна литература и произведения на византийските писатели. Това довежда до появата на редица гръцки думи или латински и еврейски думи, възприети чрез гръцкия език. Гръцки думи са: евангелие, ангелъ, дѣволъ, апостолъ, архиереи. От еврейски произход са думи като пасха, аллилоуꙗ, вельзѣволъ 'дявол'. От латински проникват думи като кинъсъ 'данък', коустодиꙗ 'стража', оплатъ 'просфора, обреден хляб'. Част от тези думи са заети по време на мисията свв. Кирил и Методий сред западните славяни.
# ''Създаване на нови думи''. Чуждите думи са били избягвани чрез създаването на нови думи. Сред много от често употребяваните думи в нашето съвремие са и такива, които са възникнали в най-ранния период на формирането на старобългарския език. Това е например днешното благодаря (стб. благодарити), благодетел, благодат, светлозарен, безсмъртие, самовластен, лицемер, невъзможно, неръкотворен, милосърдие, недоумение и много други. Голяма част от тях са превод от гръцки: старобългарската зълодѣи, например, е създадена като буквален превод на гр. κακαῦρνος, добротворити съответства на гр. ἀγαθοποεῖν, доброродьнъ – на гр. εὐγενής. Наред с грзцките думи граматикиꙗ, риторикиꙗ, философиꙗ, в съчинението на „Сказание за букивте“ от Черноризец Храбър откриваме славянските ꙃвѣздочьтение 'астрономия, букв. броене на звездите', землемѣрие 'земемерство, геодезия', двогласнаꙗ 'двугласна, дифтонг'.
== Главни особености ==
Line 175 ⟶ 181:
* ''Граматика на старобългарския език'', БАН, София, [[1993]]
* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, София, [[1986]]
* Велчева, Боряна. ''Старите български ръкописи и техният език'' (Библиотека Родна реч омайна). София, [[1983]], стр. 32 – 49.
* Гълъбов, Иван. ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', София, [[1980]]
* Добрев, Иван. ''Старобългарска граматика – теория на основите'', София, [[1982]]
| |||