Разлика между версии на „Старобългарски език“

м
Добавка на цитати
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
м (Добавка на цитати)
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
{{Основна|История на старобългарския език}}
[[Файл:Oldchurchslavonic.jpg|alt=|мини|500x500пкс|Молитвата [[Отче наш]] на [[църковнославянски език]]]]
От различните си изследователи този език се нарича различно. [[Йерней Копитар]] <ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti|year=1850|month=|publisher=apud Gulielmum Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon Palaeslovenico-Græco-Latinum emendatum auctum|year=1862-1865|month=|publisher=G. Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> и [[Франц Миклошич]] го наричат ''„старословенски език“'', тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в [[Панония]]. [[Александър Христофорович Востоков|А. Х. Востоков]] въвежда през 1820 г. термина ''„старославянски език“'', който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. [[Йозеф Добровски]] в ''„Institutiones linguae slavici dialecti veteris“'' (''Студия върху стария диалект на славянския език'') ([[1822]]) открива в този език ''„старосръбско наречие“''. Но още в средата на [[19 век]] [[Аугуст Шлайхер]], [[Мартин Хатала]] и [[Леополд Гайтлер]] виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на [[Български език|българския език]]. Те въвеждат наименованието ''„старобългарски език“'' (нем. ''Altbulgarisch''), възприет изцяло в България. В съвременното [[езикознание]] освен термина ''„старобългарски език“'' са разпространени и названията ''„старославянски език“'' и ''„староцърковнославянски език“''.
 
Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. ''„канон“'' откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50 – 60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, [[праславянски език]]. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася и до термините ''„старославянски“'' и ''„старочерковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Направени са много изследвания и българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а:
123

редакции